Всяка година моите приятели и приятелите на моите приятели празнуват сакралния празник Еньовден в поречието на река Вит, над един от най-живописните каньони в България /http://yotopatzov.blogspot.com/search?q=%D0%AA%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD/. На поляна над Въловата пещера /Очилатата дупка/ кладем огън, берем билки, разговаряме и посрещаме слънцето.След това се къпем в реката, разглеждаме пещерата,правим снимки - незабравими мигове сред чиста и прекрасна природа, с които преполовяваме годината в най-дългия ден и почитаме древната традиция за здраве и благополучие в магическата нощ.
Каня всички, които могат да дойдат на 20 юни, събота. Сборен пункт - площада в Ъглен, под Пацовската дуда, от 16 до 18 ч. Който дойде сутринта, може да се отдаде на летни удоволствия край реката, на риболов, плаж или разходка до живописните скали на Дупката, Пейчовия чукар /Слона/ и други прекрасни места.
Имайте предвид - нощува се на открито, край огъня, ако вали - в пещерата. Всеки трябва да си носи храна и каквото смята за необходимо, за да се чувства удобно. Хранителни продукти, вода и въобще питието могат да се купят и на сборния пукт. Носете си топли дрехи. Колите в сухо време могат да стигнат до мястото за лагеруване.
Въпроси задавайте тук, а за намерението или решението си да дойдете ме известете на адрес yoto.patzov@abv.bg.
11 юни 2009
ЕНЬОВДЕН – КОСМИЧЕСКА МИСТЕРИЯ В ДОЛИНАТА НА ВИТ
Йото ПАЦОВ
Срещал съм изгрева на този ден по родопските върхове край Чурен и Забърдо, под стрехата на параклиси до Асеновград и Девин, на носовете Емине и Калиакра, за да видя как слънцето ще изври от нощния хоризонт на Черното море... Ясно и силно съм усещал как в тази нощ годината се пречупва – подобно е на усещането за стигане до билото след трудно изкачване, когато стъпката става по-лека и нанадолнището те увлича, и то така, че едва имаш секунда да хвърлиш поглед по чукарите и върховете наоколо, за да ги съхраниш в паметта си като веществен образ на поредната си житейска победа. Роден от острата наблюдателност на дедите ни, за да бележи в потока на времето лятното слънцестоене, това е колкото народен, толкова и космически празник – още едно доказателство за това, че стига да вдигнем очи от пътеките на ежедневието и ще се сблъскаме със старата истина, че сме жители на Вселената, космически същества, подвластни на слънчевия и галактическия ритъм, обитаващи Бездната на световете и Безкрайността на времената.
Нощ на магическите билки
Множество са имената, с които са го наричали в българските предели – Еньовден, Яневден, Средилето, Иван Бильобер, Иванден. Известно е, че митичните представи на предците ни го свързват с началото на новия цикъл – старият приключва, слънцето притеперва и се обръща, и в този миг Еньо намята кабаницата си и тръгва за сняг – т.е. подготовката на идещата зима започва още в мигът на изгрева на билковия ден. Кулминацията на природните сили се изразява в това, че както водата, така и растенията имат изключителни чудодейни лечебни сили през тази нощ, непосредствено преди изгрева на слънцето, и ако човек си набере от тях и ги изсуши, има възможност да съхрани тези сили за през цялата година и да ги използва при нужда. Нещо много важно – болестите според народното поверие са точно 77 на брой, и за всяка от тях Дедо Господ е наспорил билки – не напразно се казва „за всяка болка – и билка”. Но има и една незнайна болест – невярната, т.е. неизвестната, недоловимата, неподдаващата се нито на лечение, нито за заклинание, на врачуване или молитва. Именно за тази невярна болест само в Еньовденската нощ се бере специален букет от 77 и половина билки, и тези билки единствено освен всички останали болести лекуват и невярната. Баба Пета от Ъглен, която сега навярно бере билки в райските градини, дай Боже, защото където има хора има и болка, казваше – береш всичко, което цъфти, по един стрък, или по три стръка, ако искаш, ама не повече. И като преброиш 77 стръка, или 77 по три стръка, иде ред и на половинката билка. Каквато ще да е – ще и сцепиш стеблото отдоле нагоре, и цвета надве ще сцепиш, и така, сцепена, ще я сложиш в средата на другите. Ако береш по три – три стръка ще сцепиш, и от всеки половинката ще вземаш. Другата половинка, която ти остане, ще сложиш на шипка, на трънка, на храсте някакво, да съхне, да има билки и за птиците небесни...
Друго вярване за тази нощ е, че слънцето преди да изгрее на Еньовден се къпе в жива вода, а като изгрее притреперва, и ти ако го срещнеш от първия му лъч през този ден ще бъдеш здрав през цялата година. Нещо повече – ако се окъпеш в огряна от изгрева вода или роса никаква болест не може да те хване през годината. И даже и само сянката ти да падне върху росната трева или слънчевия вир – пак ще си здрав на челик.
Вещици и мамници
Не са само хубавите неща, които може да ни се случат в Еньовденската нощ. От стари времена тя е нощ на бродниците и мамниците, на врачките и баячките, и сторената в нея направа или магия най-трудно се разваля. Мамниците например могат да си присвоят реколтата от всяка нива – просто в тази нощ откъсват цар клас, т.е. класът, който стърчи най-високо над другите, и го хвърлят в своята нива или в нивата на човек, на когото са обещали. Така реколтата отива в тази нива, а лишената от царя си жълтее и съхне, не може да налее зърно и въобще да даде плод. Същото се постига от вещиците с престилка, с която обират росата по чуждите ниви и по еньовденските нощни ливади, и я изстискват в своята нива или в своите ливади – така реколтата остава за тях, както и пашата, а по чуждите пасища растат само тръни и бодили...
Но на тази беля може да се противодейства и това се прави по следния начин – всеки стопанин предния ден зажънва по една-две ръкойки от своята нива и дава от житото или каквото е насял на животните да го изядът – така се смята, че мамницата е излъгана, и тя ще помисли, че житото от тази нива вече е ожънато и даже изядено.
Прави се и друга магия, сходна с тази, която гарантира плодородие и берекет, благоденствие и успехи. Девойки отрязват малка ръкойка - по няколко стръка жито или ечемик, половината сплитат на плитка – та и късметът да се сплете с живота, и връзват на кръст плитката с другите несплетени класове. Някои слагат този кръст при къщните икони, други – над прага на дома си.
Забравен днес, но много почитан в миналото обичай е бил Еньова буля, който много наподобява древните мистерии, призвани да подредят хаоса и да защитят мястото на човека в света, като отблъснат злите сили и гарантират благополучната съдба. В деня в навечерието на празника всяка мома приготвя китка от градински цветя – латинки, шибой, карамфил и др. и всички се събират в ново калайдисано котле с мълчана вода. Тя се гребе с едно гребване от извор извън селото и се носи в пълно мълчание до двора на уважавана възрастна жена, където се оставя под разцъфнал трендафил да пренощува, покрита с нова престилка.
На сутринта започва театралната магическа част - момите обличат и приготвят Еньова буля, която обикновено е била 4-5 годишно момиченце в направени за целта булчински дрехи. После тръгват с него да обикалят, като поред го носят на раменете си и пеят специални песни. Така посещават всички герани и кладенци в селото и околността му, а малката Еньова буля маха ръце като щъркел от раменете им като да лети. После отиват при котлето с мълчаната вода и наричат кой коя ще вземе...
Предтечата на Месията
Християнството не е оставило без внимание нито един древен празник, какъвто е и Еньовден, и като го е осмислило от гледна точка на новия култ, го е включило в своя празничен календар. Така е станало, че Денят на лятното слънцестоене е посветен на Учителря на Учителя, Предтечата на Месията - св. Йоан Кръстител. Той е бил син на свещеника Захария от рода на Аарон и праведната Елисавета от рода на цар Давид. Неговите родители живеели някъде около Хеврон, на юг от Йерусалим. По майчина линия той се пада роднина на Иисус Христос и е роден шест месеца преди него. Както разказва евангелист Лука, архангел Гавраил се явил в храма на неговия баща Захария и възвестил, че ще има син. Така по божие благоволение благочестивите съпрузи, които до преклонната си старост били лишени от утешението да имат деца, най-после си родили чедо. По божия милост малкият Йоан Кръстител избягнал смъртта сред хилядите убити младенци във Витлеем и в неговите околности. Св. Йоан израсъл в дивата пустиня, готвейки се да прекара живот в лишения, в пост и молитва. Носел груби дрехи, прихванати с кожен пояс, и се хранел с див мед и акриди. Останал жител на пустинята чак дотогава, докато Господ не го призовал на тридесетгодишна възраст да започне да проповядва сред еврейския народ. Подчинявайки се на това си призвание, пророк Йоан се явил край бреговете на река Йордан, за да подготви народа към приемане на очаквания месия, а именно Иисус Христос.
Ето как съобщава за тези събития евангелист Матей: “В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня, и казва: покайте се, защото приближи царството небесно. Защото този е, за когото е казал пророк Исая: “Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. И още „Секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън; лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.”
Към реката, преди празника на Очищението, се стичал народ за религиозните празненства. Именно тук към насъбрания народ се обърнал Йоан, проповядвайки покаяние и кръщение за освобождаване от греховете. Същността на неговата проповед била, че хората трябва да се пречистят нравствено, както символично се пречистват чрез водата, и по този начин да се приготвят за приемането на Благовествуванието, благата вест, която обещаният в Стария завет Месия им носи. Разбира се, кръщаването на Йоан не било още благодатното тайнство на християнското кръщение. Неговият смисъл бил в духовната подготовка към приемането на бъдещото кръщение с вода и Свети дух.
Когато очакването на Месията достигнало най-висока степен, при св. Йоан край река Йордан дошъл да се кръсти и самият Спасител на света, Господ Иисус Христос. Кръщаването му било съпроводено от чудеса – небесата се разтворили и оттам връз главата на Христос слязъл Дух свети във вид на гълъб, и се чул гласът на Бог Отец от небето : “Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение!”. Това е начинът, по който възникващата нова религия за пръв път афишира идеята за триединството на Бога – Отец, Син и Свети дух. След като получил откровението за Иисус Христос, св. Йоан разказвал на народа за него със следните думи : “Ето Агнецът Божий, който ще вземе върху Себе си греховете на света.”
В Очилатата дупка край Ъглен
Години наред вече мои приятели, познати и просто почитатели на древната традиция на Еньовден се събират в околностите на село Ъглен, Ловешко, свързани с поверия и легенди от историята на българите, прекарват нощта над и в пещерата Очилатата дупка, за да посрещнат изгрева. И тази година се събрахме под черницата на площада в Ъглен, откъдето потеглихме за мястото на нашия малък Еньовденски събор - местността Червена стена над живописната пещера Очилатата дупка между селата Ъглен и Садовец на река Вит. В намеренията на организаторите нямаше нищо особено – само прескачане на огън от гръница и благун срещу магии и направи, бране на магични билки и правене на венец за здраве през цялата година, будуване през нощтта и наблюдаване на небесните тайнства и недоловимите нощни същества, посрещане на слънцето и измиване с росата, влизане в пещерата Очилатата дупка, къпане във вира на Данчова дупка и други подобни магически удоволствия. Така и стана. А за всичко, което видяхме и усетихме, което изпитахме и на което се насладихме ще разправяме още дълго време...
А за да разберете защо не стигат думите, за да разкажем за всичко, което ни се случва там, елате следващата година в тази сакрална нощ с нас.
18 август 2008
СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ
В предговора на „Великите учители” авторът казва:
„Имената, които ще срещнете в тази книга са се промъкнали през хилядите години човешка история и хилядите километри скитания на човечеството, та с житейския си подвиг, с нравствените си качества, с неосквернената си вяра поне с миг да отложат последния Армагедон, пред който ни изправя необузданата алчност на всяко ново поколение. Това са имена на богове и герои, учители и закрилници, които човешките устни са шептяли с упование и надежда в пещери и храмове, в колиби и дворци откакто свят светува. Последното, което са проповядвали великите Учители на човечеството, е непогрешимостта на тяхното учение – и може би именно в това е трагичната ирония на историята – в сляпата защита на тази непогрешимост са съсредоточени най-кошмарните трагедии на племена и народи, на републики и империи, на царе и султани, на пълководци и жреци... И в крайна сметка – на всички нас и на всеки от нас...
Религиозната нетърпимост е взела повече жертви от чумата, осакатила е повече хора от всички болести, убила е повече таланти от всеки сатрап, разпространила е невежеството и скудоумието по всички предели на цялата планета като най-мощната пандемия... Едни и същи са истините и духовните послания на Учителите, макар и изразени по различен начин, но човечеството е изразходвало огромна енергия, невероятни ресурси и милиарди животи, проляло е океани кръв за да доказва превъзходството на всеки един от тях пред всички други.
От плоската Земя – до кръглата, от центъра на Вселената – до покрайнините на Галактиката, от философския камък – до полупроводниците, от кремъчната брадва – до компютрите... Чет нямат алегориите на прогреса, на движението на Духа, преминаващо през човешката история въпреки ледниковите периоди на фанатизма, въпреки кладите на аутодафетата, в които се гърчат листа на книги и човешки тела...
И сред всички епохи, сред всички народи са се появявали те – Учителите, наричани Синове Божии, Просветлени, Посланици на вечността, Аватари на божеството, Владетели на първопричината, Пророци и Месии, Велики посветени... Странно единодушни са посланията и ученията им, ако човек отхвърли догматичните различия и се взре в нравствения заряд на това, което са проповядвали. Може би тъкмо поради това тяхно единодушие днес е възможно да говорим на езика на мира и разбирателството по цялата планета.
Българинът винаги е разбирал това, и в потвърждение на тези думи ми се ще да спомена героя от фронтовете на Първата световна война, блестящият офицер и патриот полковник Гено Генов, който казвал така за своята дъщеря: „Аз изпращам Лалчето на църква всяка неделя не защото има Бог, а защото трябва да има морал”.
Когато започнах преди няколко години да събирам очерците си за Учителите, намерението ми бе със скромните средства на едно позитивно издание не само да разкажа за онези, които са определяли за цели епохи посоките на развитие на Духа, но и според силите си да откроя общото между тях. По мое мнение най-важно си остава тяхното нравствено послание към следовниците и въобще към потомците, което за съжаление при повечето от тях е недостатъчно известно на четящите българи. Това е основната причина да събера тези очерци и притчи в една книга, та дано и чрез тях станем по-разумни и по-добри, по-щедри и по-щастливи, по-търпеливи към различните от нас.
И да осъзнаем, че пътят на човека през всички дни на живота му е път към нравственото съвършенство и само този му стремеж може да отвори пред него вратите на Вечността и Любовта.”
На добър път към читателите на новата книга!
ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ
На 15 август т.г. в издателство "Милениум" излезе моята книга "Великите учители", която се разпространява с вестник "Уикенд". В нея са включени очерци за великите учители на човечеството - Иисус Христос, Мохамед, Орфей, Буда, Заратустра, Лао Дзъ, Кришна, Хермес Трисмегист, Кетцалкоатъл, Мойсей, Залмоксис, Кирил и Методий, Йоан Предтеча, Конфуций, Гилгамеш, Джина Махавир, Петър Дънов. Първият отзив за нея написа Иван Васев, и затова го помествам тук:
Нова книга от Йото Пацов
ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ
Иван Васев
Като деца всички сме искали да станем коминочистачи, космонавти, футболисти, артисти, пътешественици, откриватели, моряци. А учители? Моля? Ама какво му става на това дете, то няма ли грам въображение?
Учителската професия е тежка, зле платена и неблагодарна. Става дума за учител днес и в България. Иначе от времето на светите братя до Дядо Вазова учители са били най-светлите чада на отечеството. От св. Климента, създател на един от първите европейски университети до Ботев – учителят е личност, която някои наричат инжинер и ваятел на човешки души. Да се изправиш пред 2-30 детски погледа, не е достатъчно само да си знаеш урока. Трябват още много качества, които за успешната реализация на друго поприще, въобще не са потребни.
Има и други учители. Учители на учителите, на възрастните, на общества, на народи, на човечеството. Това са личности, променили посоката на цивилизацията, дали ярък отпечатък на своята епоха, оставили светла диря в лъкатушния път на човечеството. Учители с главна буква. Впрочем нещата съвсем не опират до званията и призванията. Защото някои от тях заплащат скъпа цена за ученията си. Защото изпреварват времето и с векове и влизат в противоречие с епохата. Мойсей слиза от планината Синай и дава на човеците Десетте божи заповеди. Дава им Законът, който превръща човешкото общество в общност, различна от животинското царство и законът на джунглата. Справедливостта вече е човешко понятие и мерило за цивилизованост. Върху тази основа Христос надгражда нова философия и морал – обикни врага си, направи го свой приятел и му помогни да се извиси. Две хилядаолетия след саможертвата на Сина Божи законът на Мойсей все още е пожелание в неговата цялост, а повелята на Христос е чужда на сърцата на мнозинството. И питанките остават, а словата на Учителите не остаряват.
Да се пише за Учителите е предизвикателство сериозно. И не всеки дръзва. Защото трябва да се прочетат хиляди страници, да се пресеят стотици тонове пясък, та да се извадят и подредят бисерите от учението на всеки от мъдреците. И не само това. Словата и заветите на учителя трябва да бъдат поднесени във вид, приемлив за съвременния читател.
Йото Пацов е дръзнал. И е успял. Дръзнал е, защото в скиталчествата му из Индия е осъзнал, че с различни думи, норми, пътища и средства Учителите искат от нас и ни насочват към една цел. Че ученията са различни, но Бог е един за всички ни. Че доброто на различни езици и в различни кътчета на планетата си остава Добро.
Успял е, защото с един достъпен и увлекателен език за тази сложна абстрактна материя, повежда читателя по пътя на всеки от Посветените и ни го представя жив, плътен, ярък. Интересен е похватът на автора всяко житие да допълва с притчи за мъдреца. Това внася допълнителен колорит и чар на повествованието.
Йото Пацов е българин. Затова сред имената на Конфуций, Христос, Заратустра, Мойсей са и Орфей, братята просветители, Петър Дънов. Подчертавам това, защото в немалко книги и енциклопедии за световни природни, археологически и културни обекти ние сме бяло петно като народ и територия със седемте си цивилизации и богатства. А в днешния глобализиран и интегриран свят нихилизмът е заболяване по-страшно от СПИН.
“Великите учители” на Йото Пацов или книгите за бързо отслабване, драмите на българската мафия или потайностите от живота на световния “елит”? Всеки има право на свой избор и предпочитания, но тази книга определено ще бъде полезна за всеки читател. Защото няма човек, който да не се вълнува от смисъла на битието, от свободата и отговорността, които ни определят границите всеки божи ден, дълга, човеколюбието, гордостта, примера.
Тази книга може да ви бъде другар, спътник и приятел в дни на печал, на радост, на несигурност и драматичен избор. Затова – нека бъде по-близко до вас, т.е. нека ви е под ръка. Няма да сбъркате.
Накрая – нещо ми липсва. Това е битието на великия светец от Балканите, небесния покровител на българите св. Иван Рилски, битието на мъдреца Питагор, може би и на Махатма Ганди... Думата ми е, че тази чудесна книга е отворена за продължение.
07 август 2008
ДОНЧО ЦОНЧЕВ НА 75 ГОДИНИ
Така пише в повестта си „На Странджа баир душата” Дончо Цончев, и горчилката в думите на героинята му е наистина горчилка на всички ни, защото всички си играем с броеницата на дните без да пораснем, може би от страх да не би да се сблъскаме с намусената сериозност на зрелостта. Гордостта ни наистина мирише на пластмаса, успехът ни – на далавера, технологиите ни приучават към сляпо подражание на рекламни модели, и невъздържаната ни лакомия е хранителната среда за потребителското ни общество. Антитезата се съдържа също в живота ни – в истинските човешки отношения, изградени върху любов, другарство, човещина, в почит към другия и към природата, в обич към по-малките ни диви братя – все неща, за които ненатрапчиво, сладкодумно, остроумно и с много топлота ни говори Дончо Цончев. Шареният му живот и колоритната му личност са основа за творчество, чието главно достойнство според мен е в това, че писателят има дарбата да ни прави свои приятели и съмишленици, свои герои и съавтори, защото катарзисното ни превъплъщение става чрез неговите повести и разкази по един неподражаем начин.
Плътно и живо, ярко и ведро ни разказва той за самите нас в новата си книга „Правилата”, която издателство „Захарий Стоянов” е сглобило от познатите ни вече „На Странджа баир душата”, „Прогнозата”, „Мъже без вратовръзки”, „Ние, децата на голямата лъжа” и „Правилата” – един великолепен подарък за рождения ден на писателя и още една възможност българският читател да се докосне до автентичните стойности на битието, до позабравените добродетели на българина, до истините за живота какъвто е и какъвто се надяваме да бъде.
И тъй като на рожден ден се ходи с подарък – ето и нашия:
Бай Дончо, за пореден път всички ние, журналистите и служителите от Издателска къща „Наслука” ти поднасяме нашето уважение и обич, нашето приятелство и почит, и ти желаем още дълги и плодотворни години творческа дейност в здраве и благополучие! Гордеем се с това, че си един от нас, че издаваме основания от теб вестник „Наслука”, както и списание „Лов и риболов” и вестник „Рибар”, които си ръководил, че дирята ти в нашето издателство с годините се превърна в път към читателите, към успехи в трудното ни поприще, в удовлетворение от стореното.
Да си жив и здрав заедно с всички, които те обичат!
ПО ПЪТИЩАТА НА ЖИВОТА С ПРИСТРАСТИЕ
Нова книга
Сборникът с публицистични, пътеписни и други творби на Йото Пацов „Перо от гарван” бе издаден в началото на август т.г. от Издателска къща „Наслука”Иван ВАСЕВ
Един от хората, които търсят отговор на вечния философски въпрос, е Йото Пацов. Може би поради това е станал писател. Подобно на знаменития идалго, или по-скоро като скитник в Живота той обикаля, гледа, пита, спори и воюва. Мисля си, че отговорът на въпроса кое е първичното – духът или материята, в един план е много прост. При едни хора води материалното. Те стават търговци, банкери, политици, започват да трупат и да се радват на натрупаното. Други питанките ги мъчат, въпросите им идват в повече, но не мирясват. Те искат да проумеят непознаваемото. Трупат истина, отговори, но осъзнават, че въпросите се множат още повече. Те са обречени на вечно търсене.
С Йото Пацов се запознах по един странен начин. Бях прочел в един весекидневник разказ, който много ми хареса. В Пловдив катаджия спира шофьор заради някакво нарушение. Когато му вижда документите и разбира, че е родпчанин, измисля “жестоко” наказание. Влиза при него в колата, вдигат стъклата и нарежда сгафилия да му изпее една родопска песен. После той запява. После грешникът подкарва друга. И така нататък... На едно душно кръстовище, в една подвижна съборетина двамина непознати пеят в захлас магическите родопски песни. После питайте защо гласът на Валя Балканска звучи във вселената като легитимация на целокупното човечество.
Та след като разказах със свои думи разказа, Йото ме погледна кротко и каза: “Ами този разказ е мой.” Оказа се, че разказът наистина е негов и заедно със сурия подобни истории оформиха сборника “Петелът кълве звездите”. После други книги се появиха изпод перото на Йото Пацов и ето ви още “топлата” публицистична творба “Перо от гарван”. Ако сте виждали край пътя гарваново перо, значи знаете, че това е най-непретенциозното нещо на света. Отворите ли лекичко кориците на книгата обаче, веднага ще ви замирише на барут, на колендро и ще прогърми. Авторът не обяснява своите позиции и гледни точки. Той воюва за тях – открито, безпардонно и дръзко. Впрочем нека не бъда голословен. Ето ви вода още от първата страница:
“ Образованието, комшиите, телевизиите, вестниците, юпитата, различни други прякори и въобще кой ли не се мъчи да събори в нищото историята ни. Ние пък се мъчим да я подпираме с кървавия дръвник от Батак, с войнишките паметници от заличени гробища, със знамена от атаки на нож и други такива. И ще я подпрем, няма съмнение.
Защото какво е българинът без народа, балканите и миналото си?
И как ще хиляди, ако не помни, не почита и не обича?”
Ясно и категорично, нали? Е, нека не забравяме, че Йото Пацов е потомствен ловец и управител на издателството на ловно-рибарския съюз. И както с дядо си, така и с баща си е скитал по баирите и драките с пушка в ръка. И затова темата за лова, за природата, за дивия (истинския) свят, за гривяците и язовците, за мъжете и мръцинарите (тумбаците) постоянно му е под лъжичката. С нея начева книгата и това са едни от най-злободневните страници. И може да не си съвсем съгласен с автора и с някои по-пиперливи слова, но в едно не може да не се съгласиш с него – отиде ли си гората, отива си и дивеча, и ловците, и децата. Защо тогава не ни тревожат ударите на брадвата и воя на бензиновите триони?
Във втория раздел, в “Живарник”-а има речни долини, сини вирове и риба. Но грешите, ако мислите, че тук (на страниците) цари вечен покой. “Да, ама за тая работа риболовните трябва да имат съвест, полицаите – воля, съдиите – чест – все дефицитни неща в бедното ми отечество...” Отново камък в блатото на апатията и равнодушието.
“Мравучки”. Едни такива мънички словца, пък усещаш как мравчици тръгват по гърба ти. “Ето – точно това място, където Господ целунал Земята, е България.” Защо тогава се срамиш...? Тук Йото Пацов е зъл и хаплив, остър и гневен – само и само да събуди спящите и апатичните. Думите му са като на онзи разгевен монах “тъмен, непознат и бледен”. И дали тези думи ще стигнат до онзи с бирата в ръка и краката на табуретката пред телевизора? Нали той му се беше заканил – аз пък няма да те чета!
“Хоругви”, “Пепелища”, “Скиталчества”.... С Йото Пацов няма да вървите по познати пътеки. Но не се притеснявайте. И в миналото, и из манастирските килии, и сред тракийските светилища, и в далечна Индия вашият водач няма да ви остави – ще сложи пръст на устните и ще ви посочи това, което сами няма да забележите. И дяволито ще ви се усмихне – видя ли! Защото този свят див и мил, проклет и скъп, подъл и очарователен, този свят е нашият! За който си струва да страдаш и да се бориш.
Прочетете тази книга – ще ви подари много хубави минути. Не че в нея няма плява. Но има и много от зърното на непреходните неща. А те не са толкова много. И не бива да се пропускат.
“Перо от Гарван”, Йото Пацов, ИК “Наслука” 2008, 440 с.
14 юли 2008
ЗА УКЛЕЙ КРАЙ ЪГЛЕН
Ето сто мига от летен риболов на уклей в река Вит до с. Ъглен.
Кадрите са направени от Ицко Пицко.
Кадрите са направени от Ицко Пицко.
Абонамент за:
Публикации (Atom)