Днес ме посети един приятел - Веселин Сейков, изключителен журналист, бивш кореспондент на БТА в Индия и шеф на Пресфото, който под горното заглавие в брой 1 за 2008 г. на списанието "ЧЕРНО & БЯЛО" е публикувал материал за мен и две стихотворения.
И тъй като противно на неговото становище, че не обичам да се шуми около мен, най-много се радвам когато ми правят подаръци и когато ме хвалят, бързам да споделя написаното от него с вас.
Все пак не мога да се въздържа да не ви отправя едно предупреждение - не правете нищо от това, което го впечатлява у мен, нито вкъщи, нито навън.
Йото Пацов
Веселин СЕЙКОВ
Но от всичко в него най-силно са ме впечатлили три неща. Малко хора знаят за тях, защото на Йото не му приляга светската шумотевица.
Той бе сред първите в света малцина журналисти, втурнал се млад и явно не осъзнаващ риска в средището на ада на ХХ век – Чернобил, през 1986-а. Преодолял табута и пречки, само 20 дни след зловещия взрив е там – като специален кореспондент на в. „Работническо дело”.
Репортажите му са цензурирани. „Нецензурираната им версия се отпечатваше само в специален бюлетин за висшите етажи на държавата и партийния апарат – споделя той... – За няколко дни съм се натъпкал с радиация колкото човек, работил 10 – 15 години с рентген.”
Години след това авантюристът Пацов броди из Индия само с около 100 щатски долара в джоба. Голяма част от безкрайния път извървява пеш, на автостоп, на камила, на гърба на слон... Храни се с каквото е дала природата и ... добри индийци. И сега живецът от омайния Изток е у него и по това си приличаме.
Усвоил изключителния съвременен прагматизъм, и в най-тягостните си мигове той не изневери на непримиримата си мечтателност и вкоренена любов към родното си китно село Ъглен, Ловешко. Те извират и от най-новата му книга – изповед в стихове „Курбан”, излязла неотдавна. От нея съм избрал две неща за тази публикация. Преди това е издал още четири книги с поезия, проза и очерци.
А иначе Пацов е минал през редакциите на най-тиражни издания у нас, включително и на ръководни длъжности. Дългогодишен член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Съюза на ловците и риболовците. Сега е управител и главен редактор на Издателска къща „Наслука” и на нейните периодични издания – най-старото списание в България - „Лов и риболов”, и вестниците „Наслука” и „Рибар”.
На М.
В пътеката светят белите камъни,
В светло небе грее пълна луна,
Мигат звезди по тополи и ясени,
Бързей търкаля жълтици в нощта.
Прилепи устремни режат небето
Както елмазът реже стъкло,
С писукане будят пещерното ехо
И звънват звездите от ласка с крило.
Били ли сме вчера, някога, никога?
Ще бъдем ли пак извън този миг?
Бързей ромоли на жабите с кикота,
В горите на изток пониква светлик.
Шумва гората и басово бухалът
брои бъдещи дни и снощни звезди.
Слънцето буди деня със целувка
И пие росата на млади треви.
Прозрение
Светът е само празно обещание
Че утрешният ден е по-щастлив,
Едно безкрайно, уморително очакване,
Което трае, докато си жив.
Светът е само жертва на съмнения,
А иначе е прост, пределно прост –
Било е минало, вървим към бъдеще,
А настоящето е много тънък мост...
Тирана, Албания
1962 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар