Йото ПАЦОВ
Антрефиле за бр. 4/2008 г. на сп. "Лов и риболов"
Тази сутрин ме събудиха ударите на брадва. Пред прозореца ми съседка с балтия кълцаше като кокошка ластарите на ясените, които бях посадил преди двайсет години. Миналата пролет нейният безропотен до обезличаване мъж отсече самите ясени. Три дръвчета като моми на сгледа! „Защо бе, човек?” – питам го след това. „Ми падна ми резачка” – отговаря аргументирано той. Инженер човек, учен, демек, как може да не отреже дърветата в кварталната градинка, щом му е паднал такъв дюшеш - резачка! Сега женицата му довършва започнатото – сече ластарите. Те тръгнаха добре, вече са по близо два метра, викам си – ще станат пак добри дървета. Но тя ги сече. Питам я – защо бе, жена? „Качват се мишки и скачат у нас” – обяснява аргументирано тя. Ама това са издънки, докато стигнат до твоя прозорец я си тъдява, я на по-лошо място, там, където отиват онези, които осакатяват всичко край себе си без мисъл в главата и чувство в душата. Нищо, тя да предотврати страшната опасност отсега. Ето това ще рече мисъл за бъдещето. Представяте ли си след време как мишата напаст на сив поток се катери по дървото и отива у моята съседка да бастиса нейните хамбари и обори на горния етаж?
Ето така намерението ми да пиша възторжени слова за Седмицата на гората пропадна напълно и аз пак далдисах в битието на моите съграждани, които заради една мишка са в състояние да отсекат три дървета. Вече не вярвам, че някой може да обясни на въпросната кокошка и нейния залупен спътник в живота, че с балтията си обричат внучетата си на астма и алергии, на страхотии и страдания, че когато някой ти дава кислород, тишина, птичи песни, сянка и хубост не трябва да тръгваш с балтията връз него, а да му се радваш с възхита и благодарност. Да, ама ако в душата ти клончето, на което обикновено цъфти благодарността и възхитата, е напълно изсъхнало? Ако си допуснал божията дарба да обичаш и да чувстваш да се превърне в простотия и глупост, в лакомия и злоба?
Ето такова е положението и с гората в България – държавата /като мен преди малко/ гледа от прозореца как алчни и прости хора варварски съсипват народното достояние, как секат гората, как я опожаряват, за да я изсекат на безценица, как под предлог за почистване на речните корита секат и изнасят в странство милиони орехи, елши, тополи, върби и какво ли не още. И ги кори с тона, с който майка упреква детенцето си за това, че не си яде закуската...
Сигурно такива неща си е мислил и президентът Първанов, та събра в навечерието на Седмицата на гората в аулата на Лесотехническия университет много от хората, от които зависи съдбата на българската гора, и прогласи пред цялото ни общество инициативата си „Хубава си, моя горо”. Дай Боже да го чуят и горските фактори, и целия ни затънал в други грижи и несгоди народец, и най-вече младите, та да не се обръщаме в гробовете, като ни псуват потомците.
... Пиша всичко това, тананикам си „Хубава си, моя горо, миришеш на младост...”, а отвън балтията пак захвана да кълца ясеновите ластари...
Показват се публикациите с етикет сп. "Лов и риболов". Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сп. "Лов и риболов". Показване на всички публикации
22 март 2008
СЕДЕМ СЪЛЗИ НА БОГА ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА
Йото ПАЦОВ
Антрефиле за бр. 3/2008 г. на списание "Лов и риболов"
Отношението на българина към прекрасната природа, с която е дарил Господ страната ни, е наследено от най-тъмното и безпросветно минало. Погледнете градовете и селата ни, които са загърбили реките, на чиито бряг са построени, които са превърнали в бунища най-красивите кътчета, които с мързел и мръсотия съсипват дори местата, на които минава и техния, и живота на децата им. Не ви ли се е случвало по ужасяващо мръсно стълбище и отвратна асансьорна шахта да пристигнете в жилище, което свети от чистота? Опазването на каквото и да било за повечето от нас свършва с прага на дома им. Когато един затънал в лой и лакомия селски кмет изсече дърветата от поречието на реката под предлог за борба с наводненията и прибра сериозна сума в собствения си джоб, коментарът на селяните бе:
- Ще краде ами, че що е кмет! Че секъл дърва – па ше пораснат...
Което всъщност обяснява обществената основа на корупцията и на злоупотребите с природата у нас, а именно – обществената простотия...
Разказвам случката като антитеза на кампанията за опазване на защитените зони и територии в България, която през февруари инициира националнно движение в защита на Рила. „Настоявам незаконното строителство на пътища и лифт към Седемте Рилски езера в Национален парк Рила, защитени зони "Рила" (BG0002055 и BG0000495) и проекто-защитена зона "Рила – буфер" (BG0001188) да бъде незабавно спряно.
В изпълнение на закона и зачитайки обществените интереси, да се дадат гаранции за запазване целостта и непокътнатостта на планината от ски курорти и приватизиране.”
Това се казва в петицията, която на интернет адрес http://www.forthenature.org/ събира подписи срещу чудовищната лакомия на новопръкнали се нищожества, за които плочките в клозета им са по-важни от цялата природа на света. Веригата на безотговорността в България може да се сравни по обхват само с безкрайната върволица на простотията у нас – от най-примитивното битово ниво на кварталния пияница до най-високите етажи на властта понятията екология и бъдеще на природата, защита на природните дадености и опазване на околната среда в най-добрия случай са предмет на просташки присмех, а в най-лошия – на сделка. Точно такава, каквато се прави сега със защитените зони в Рила. Ще успеем ли да съберем необходимите 70 хиляди подписа, та да може петицията да бъде приоритетно разгледана от Европейската комисия по петициите, която да окаже реален натиск върху правителството и да спре незаконното строителство навреме? До 22 февруари под цитирания текст се бяха подписали близо 63 х. души, адресирали до Комисията по петиции към Европейския парламент, Министъра на околната среда и водите, Комисията по околна среда и води към Народното събрание, Община Сапарева баня и
Рила спорт АД протеста и недоумението, загрижеността и гражданската си отговорност. Най-активни, както винаги досега, са инициативните групи в Пазарджик, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Благоевград и Видин, в много от тях работят ловци и риболовци – членове на Националната организация. Нарекох преди време Седемте рилски езера „Седемте сълзи на Бога”, завладян от космическата безкрайност на скритата в тях тиха красота, от чистотата и изумителното им въздействие. Сега се питам дали това не е пророческа метафора за гибелта на българската природа, за невъзвратимостта на която потомците ни ще леят горчиви сълзи?
Антрефиле за бр. 3/2008 г. на списание "Лов и риболов"
Отношението на българина към прекрасната природа, с която е дарил Господ страната ни, е наследено от най-тъмното и безпросветно минало. Погледнете градовете и селата ни, които са загърбили реките, на чиито бряг са построени, които са превърнали в бунища най-красивите кътчета, които с мързел и мръсотия съсипват дори местата, на които минава и техния, и живота на децата им. Не ви ли се е случвало по ужасяващо мръсно стълбище и отвратна асансьорна шахта да пристигнете в жилище, което свети от чистота? Опазването на каквото и да било за повечето от нас свършва с прага на дома им. Когато един затънал в лой и лакомия селски кмет изсече дърветата от поречието на реката под предлог за борба с наводненията и прибра сериозна сума в собствения си джоб, коментарът на селяните бе:
- Ще краде ами, че що е кмет! Че секъл дърва – па ше пораснат...
Което всъщност обяснява обществената основа на корупцията и на злоупотребите с природата у нас, а именно – обществената простотия...
Разказвам случката като антитеза на кампанията за опазване на защитените зони и територии в България, която през февруари инициира националнно движение в защита на Рила. „Настоявам незаконното строителство на пътища и лифт към Седемте Рилски езера в Национален парк Рила, защитени зони "Рила" (BG0002055 и BG0000495) и проекто-защитена зона "Рила – буфер" (BG0001188) да бъде незабавно спряно.
В изпълнение на закона и зачитайки обществените интереси, да се дадат гаранции за запазване целостта и непокътнатостта на планината от ски курорти и приватизиране.”
Това се казва в петицията, която на интернет адрес http://www.forthenature.org/ събира подписи срещу чудовищната лакомия на новопръкнали се нищожества, за които плочките в клозета им са по-важни от цялата природа на света. Веригата на безотговорността в България може да се сравни по обхват само с безкрайната върволица на простотията у нас – от най-примитивното битово ниво на кварталния пияница до най-високите етажи на властта понятията екология и бъдеще на природата, защита на природните дадености и опазване на околната среда в най-добрия случай са предмет на просташки присмех, а в най-лошия – на сделка. Точно такава, каквато се прави сега със защитените зони в Рила. Ще успеем ли да съберем необходимите 70 хиляди подписа, та да може петицията да бъде приоритетно разгледана от Европейската комисия по петициите, която да окаже реален натиск върху правителството и да спре незаконното строителство навреме? До 22 февруари под цитирания текст се бяха подписали близо 63 х. души, адресирали до Комисията по петиции към Европейския парламент, Министъра на околната среда и водите, Комисията по околна среда и води към Народното събрание, Община Сапарева баня и
Рила спорт АД протеста и недоумението, загрижеността и гражданската си отговорност. Най-активни, както винаги досега, са инициативните групи в Пазарджик, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Благоевград и Видин, в много от тях работят ловци и риболовци – членове на Националната организация. Нарекох преди време Седемте рилски езера „Седемте сълзи на Бога”, завладян от космическата безкрайност на скритата в тях тиха красота, от чистотата и изумителното им въздействие. Сега се питам дали това не е пророческа метафора за гибелта на българската природа, за невъзвратимостта на която потомците ни ще леят горчиви сълзи?
Абонамент за:
Публикации (Atom)