АРСАНАТА - ПРИСТАНИЩЕТО НА ЗОГРАФ

След по-малко от час пристанахме на кея на Арсаната - пристанището на Зограф. Още с първите ни стъпки на свещената земя на Света гора ни лъхна такава древност, че дъхът ни спря - пред нас се издигаше кулата, построена в незапомнени времена от цар Иван Асен ІІ за защита на светата обител от нападенията на морски разбойници.

АТОН

Пред носа на ферибота постененно все по-ясно в маранята се изправяше тризъбецът на връх Атон, дал име на целия полуостров.

ЧАЙКИ

С невероятен устрем и грациозност по целия ни път ни следваха чайки, които пилигримите хранеха от ръка с бисквити и солети.

БЯЛО МОРЕ

Разбира се, като всички сухоземни твари и ние бяхме най-впечатлени от морето - невероятно чисто до кристална прозрачност, с неговия особен мирис, който запраща въображението зад хоризонта и сродява душата с най-великите пориви на човека да стигне далечни земи, да се наслади на екзотични пътешествия, да забие флага си на победител на непознати брегове...
Е, ние просто пътувахме с един ферибот, и от високата му палуба се радвахме на чайките, на срещнатите кораби и рибарски гемии, на маслиновите гори по брега на Атонския полуостров и на далечната линия на ниски била по другия ръкав на Халкидики.

УРАНОПУЛИ

След като преспахме в Йерисос се отправихме към Уранопули, за да вземем ферибота за Арсаната. Ето няколко фотографии от това прелестно място, откъдето тръгват с фериботи и морски таксита светогорските поклонници. Оставихме колата на близък паркинг, пренесохме раниците до пристана и не след дълго с елегантна маневра нашият фирибот отвори паст срещу тълпата пилигрими.

ЙЕРИСОС

Първите впечатления от Северна Гърция и от брега на Бяло море - красиви места, спокойни хора, подреден живот. Установихме се в Йерисос, на петнайсет минути разстояние от пристанището, откъдето на другия ден щяхме да пътуваме.
Цъфтят наровете и магнолиите, през нежната зеленинина на тамариксите по крайбрежната алея прозира кристално, ласкаво и топло море, плажовете са пусти, кръчмите се пълнят след 10 ч вечерта.

ЕДИН ЛЕТЕН ЧАС В РУПИТЕ

Имам много спомени от срещите си с леля Ванга, последната от които беше при освещаването на мечтаната от нея църква, край която я погребаха. Ето една наша снимка от онези времена.
Ето защо много се зарадвах на възможността да се отбием с приятели в Рупите на път за Гърция. Посрещна ни една токачка с пристрастие към автомобилите.

А ето как изглеждат Рупите сега: