Животът много ме занимава. Затова пиша. Ходя. Снимам. Понякога летя. Просто е, защото използвам за летене перото, с което пиша. Перо от гарван.
10 юли 2008
ЕДИН ЛЕТЕН ЧАС В РУПИТЕ
Имам много спомени от срещите си с леля Ванга, последната от които беше при освещаването на мечтаната от нея църква, край която я погребаха. Ето една наша снимка от онези времена.
Ето защо много се зарадвах на възможността да се отбием с приятели в Рупите на път за Гърция. Посрещна ни една токачка с пристрастие към автомобилите.
А ето как изглеждат Рупите сега:
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
http://vangavangavanga.blogspot.com/
Публикуване на коментар