АТОН

Пред носа на ферибота постененно все по-ясно в маранята се изправяше тризъбецът на връх Атон, дал име на целия полуостров.

ЧАЙКИ

С невероятен устрем и грациозност по целия ни път ни следваха чайки, които пилигримите хранеха от ръка с бисквити и солети.

БЯЛО МОРЕ

Разбира се, като всички сухоземни твари и ние бяхме най-впечатлени от морето - невероятно чисто до кристална прозрачност, с неговия особен мирис, който запраща въображението зад хоризонта и сродява душата с най-великите пориви на човека да стигне далечни земи, да се наслади на екзотични пътешествия, да забие флага си на победител на непознати брегове...
Е, ние просто пътувахме с един ферибот, и от високата му палуба се радвахме на чайките, на срещнатите кораби и рибарски гемии, на маслиновите гори по брега на Атонския полуостров и на далечната линия на ниски била по другия ръкав на Халкидики.

УРАНОПУЛИ

След като преспахме в Йерисос се отправихме към Уранопули, за да вземем ферибота за Арсаната. Ето няколко фотографии от това прелестно място, откъдето тръгват с фериботи и морски таксита светогорските поклонници. Оставихме колата на близък паркинг, пренесохме раниците до пристана и не след дълго с елегантна маневра нашият фирибот отвори паст срещу тълпата пилигрими.

ЙЕРИСОС

Първите впечатления от Северна Гърция и от брега на Бяло море - красиви места, спокойни хора, подреден живот. Установихме се в Йерисос, на петнайсет минути разстояние от пристанището, откъдето на другия ден щяхме да пътуваме.
Цъфтят наровете и магнолиите, през нежната зеленинина на тамариксите по крайбрежната алея прозира кристално, ласкаво и топло море, плажовете са пусти, кръчмите се пълнят след 10 ч вечерта.

ЕДИН ЛЕТЕН ЧАС В РУПИТЕ

Имам много спомени от срещите си с леля Ванга, последната от които беше при освещаването на мечтаната от нея църква, край която я погребаха. Ето една наша снимка от онези времена.
Ето защо много се зарадвах на възможността да се отбием с приятели в Рупите на път за Гърция. Посрещна ни една токачка с пристрастие към автомобилите.

А ето как изглеждат Рупите сега:

РИБА В МЪТНА ВОДА ИЛИ БИТИЯТ СИ Е БИТ...

Йото ПАЦОВ

Един от най-странните феномени на законността в България – нейното спазване, се контролира именно сред тези, които я спазват, които се съобразяват с нормите и законите и ги изпълняват. И много правилно – къде-къде по-резонно, от гледна точка на собствената безопасност, е да напишеш акт на някой редовен риболовец за това, че не е вписал в билета си конкретния излет, отколкото да конфискуваш генератори на ток и коли, мрежи и лодки, препъни и парашути от хора, които имат закона за врата в полето, четиво за балъци и задължение за наивници и които изтребват безогледно всичко, което шава във водоемите. Да не говорим колко по-лесно е да дръпнеш въдицата на някое първолаче-нарушителче, отколкото да застанеш на пътя на бракониерска бригада за организирано престъпно риболовство и снабдяване на лъскави ресторанти с общите за всички ни дарове на природата. Пълната безпомощност на контролните органи има своята логистична, морална и конкретна подкрепа на всички нива в държавата ни – законодателно, изпълнително, обществено, лично, – защото на кой ли всъщност му пука от това, че някои крадат от всички ни? Защото странната нагласа да смятаме за недопустима кражба надписването на собствената ни сметка с три лева в кръчмата, но да нямаме нищо против нагли негодници да ощетяват всички ни безочливо и безсрамно с хиляди и милиони, е дълбоко залегнала вече в примитивната ни т. нар. народопсихология. И в държавната ни практика, разбира се, и при това никой не се досеща дори защо бракониерите и въобще престъпниците се закрилят на най-високо равнище... Нали си спомняте приказката за мътната вода и едрата риба? Не в буквалния симсъл на риболовна практика, разбира се...

Държавата очевидно вече е вдигнала ръце и се опитва да делегира охраната, опазването и въобще стопанисването на рибните ресурси на горката ни република на всеки, който прояви интерес и има сили и средства за това. Най-мощната в това отношение организация безспорно е Съюзът на ловците и риболовците в България, но докато се изяснят начините, методите, границите и обхватът на тези отговорности има да мине още време.

Дали дотогава ще продължи това, на което бяхме свидетели в навечерието на новия риболовен сезон, по време на забраната за риболов? Серкметата плющят из вирове и бързеи, десетки хиляди метри мрежи са кръстосали язовири и езера, реки и вади, винтери и всякакви капани се залагат всяка нощ, изобретенията за лов с ток са вече безброй и са последна дума на технологиите – като например уреда за токов удар, съчетан с подводен локатор за лов на сом по Дунава, който очевидно вече е хит на сезона...

А тези, които все пак се опитват да преследват бракониерите, трябва да внимават –единствен резултат от законосъобразните им старания може да са ожулените юмруци на престъпниците и горчивата констатация, че битият си е бит...