На най-горната палуба на ферибота е най-многолюдно, поклонниците се мъчат да уловят всяка прелестна гледка, всички руини и върхове, кипарисовите горичики, пристаните и манастирите, които изникват един след друг по този бряг, на който вече повече от хилядолетие не е стъпвал кракът на жена. Наистина е необичайно, че на целия кораб сме само мъже, че на този бряг - също, но необичайната древност и съзнанието за осветената от хиляди и хиляди монашески подвизи земя ни кара да се чувстваме като пред среща с друго време - това на средновоквната българска държава, на Византийската империя.
Това е руският манастир "Св. Панталеймон", когото също посетихме. За съжаление строгите му правила забраняват снимките. Интересно е да се спомене, че снимките с камера са забранени на целия полуостров, снимките с фотоапарт някъде са разрешени, някъде се недопустими. Но тук забраните и въобще правилата е добре да се спазват - казано е да не се ходи в чужд манастир със свой устав.
Ето две снимки /горе и долу/ от манастира Ксенофонт, който впечатлява с изисканата си архитектура. Преди време имах удовоствието да го посетя, но сега това не стана, и се наложи да го снимаме само от палубата на ферибота.
Това е Банското крило на Зографския манастир, когато се разхождах из него имах чувството, че е толкова вехто, че неминуемо ще хлътна в някой изгнил под. То също се ремонтира сега.
Седя върху огромните корени на кипарис, който сигурно е на възраст колкото самият Зографски манастир. Две такива дървета са посадени преди хиляда и повече години от двете страни на малката църква в двора на манастира - внушителни и достолепни, но жизнени и свежи и сега.
Ето една панорама от пътя за Зограф към залива, пак увенчана от връх Атон.
Отново панорама с манастира Ксенофонт при подхождането на ферибота към неговото пристанище.
Това е параклисът "Св Георги", разположен точно срещу Зографския манастир в изклрючително живописна гора. До него се стига без усилие по прекрасна алея сред маслини, лаврови дървета и кипариси, и оттам именно по залез манастирът се вижда най-добре в цялото си великолепие.
Ето иглите на кипарисите, проболи гората около нашия манастир в неистов устрем към простора. Чудно ли е, че именно тези дървета са смятани зъ връзка с Бога, и затова се садят над гробовете на хора, които обичаме и ценим?Последната снимка отново е от Зографския манастир, според мен това е най-българската му част.
Няма коментари:
Публикуване на коментар