МАМКА ТИ, ЧОВЕЧЕ! 

Разказ от Йото ПАЦОВ

Тъпо ли ти е, човече?

Никой не идва на този свят само колкото да се разходи из него, да се налюска, да се наплюска. Гледам те и се чудя – от животът ти файда като от смок пикня. Учи в Борован, в Бяла Слатина, в Угърчин. Какво завърши – и ти не знаеш, ако въобще нещо си завършил, де. Работи по Тетевен, по Ботевград, по Плевен, даже и в Кипър ходи – нито прокопса, нито се задържа някъде. Ама и тези, при които си работил нещо не усетих да дават зор да те задържат. Прибра се в Ъглен да продаваш чалъми, да седиш пред магазина на Робчо и да смучеш мастика. С айрян. И булка доведе – тя си гледа бебето вкъщи и смуче уиски. Така била научена, гражданка, демек. От Павликени. Те в Павликени без уиски не сядат на масата. А пари откъде? Кипърските отидоха за един очукан опел последна употреба, за количка за бебето и за един сандък инструменти. Каквото хартиса – изсмукаха го уискито и мастиката. И цигари, разбира се. Двамата – по две кутии днеска, като отворите прозореца да не удушите бебето пушек се вдига като от запалено бунище…

Кофти ли ти е, човече?

И като нема накъде – тръгна по строителство. Нали каквото е читаво из село заби из Бавария, Саксония, Валенсия, Мурсия… Останаха двама-трима майстори, а работа – море. Къщите повечето са прехвърлили петдесетте, че и по на сто има. Гредоред, дялан камък в основите, кирпич… Покриви провиснали, мертеци и греди направени от мушиката на дантела, мазилка се рони, тавани се подкорещили, стени и подове се разкривили, дюшемета и черчевета изгнили. Камбаната бие през ден, като се съберем сутрин под черницата на площада първо се питаме кого ще изпращаме днес. Така се докара работата, че няма хора трап за поредния покойник да изкопаят – едни негодни, други негодници, както казва бай Дако. Ама ти и с това се хвана – як и глупав, като иманяр. Земята се спекла на керемида, четири месеца не е валяло – блъскай, душо, да ти дойде акъла в главата. Ама и това не е работа – веднъж-дваж в седмицата по 30 – 40 лева – за мастика ли, за уиски ли, за цигари ли – за кое по-напред. Верно, мрът хората на зареда, ама и те намаляха, дето вика баба Вида – то и за покойници в Ъглен май не останаха хора. Та дето ще се ослушваш за камбаната всяка заран – хвана се със строителство. Само че и пари немат хората – държавата дава пенсийки на дъртите като за бог да прости, който още работи по Луковит докача повечко, ама като сметнеш колко чакат на заплатицата му…

Гадно ли ти е, човече?

Та така и тримата май увиснахте на пенсийката на майка ти. И на градинката и. Баба Цонка кьопава – иде до фитирията с патерицата, там я бодне в земята и после се подпира на мотиката. Домати, краставици, тикви, пипер, патладжан, боб, зеле – всичко иска пипане. Отделно кокошки, патици, гъски, прасето Гошо. И всичко я гледа в ръцете. Като влезе в двора, като я налетят с крякане и кудкудякане пилците – ще я съборят. Гладни. Гошо и той врещи и се бие в дъските на кочината – да го ожалиш. Как насмогва да ги изхрани – никой не знае. Най-малко ти. Да си косил коприва и люцерна, да си купувал смески и кукуруз? Да си им сипал водица, да си им поринал, да си им помел? Или жена ти? Нема такава работа!

Какво направи, като свършихте покрива на Цеката? Каквото и друг път. Разделихте парите с другарите си, ти качи жената и бебето в опела и отпрашихте за Плевен. Дрешки, обувки и обущета, два стека цигари, три бутилки уиски – пей, сърце! На майка ти – нищо. Че трябва да се плаща ток, вода – тя да му мисли. Че е свършила лекарствата – нали си бра летоска билки? Така му дириш чалъма ти на тоя живот… Ама татко ти си отиде без време още след войниклъка, та нема кой да вземе топоришката и да ти отупа пепеля…

Гнусно ли ти е, човече?

Е, после си отиде циганското лято, свършиха слънчевите дни, никой вече не смееше да прави покрив, че стана дъждовно. Нема работа, нема пари. Нема уиски. Лежиш с Мила по цел ден пред телевизора, тя кърми бебето когато се сети, майка ти готви, та ви слага, а в останалото време прави зимнината – киселото зеле, царската туршия, киселите краставички, печените чушки, белените домати, лютеницата, сплитовете лук и чесън, сушените сливи, увитите във вестник ябълки и сливи… Даже два казана ракия опече – един сливова и един гроздова - от асмата. Ти не щя да и помогнеш даже да прекара пращината и дървата – ракия ние не пием! Най-голям зор баба Цонка видя с пилците – остави шест кокошчици за яйца, друго всичко закла, оскуба, опърли, изкорми, наряза, нареди в буркани и ги вари два дни в ператника на двора, в който преди това бе сварила компотите от праскови, сливи, малини и грозде… Нареди всичко по рафтовете в зимника, и като приключи се спря на вратата и се засмя – толкова драго и беше да вдиша този въздух с аромат на кисело зеле, ябълки, чубрица и сминдух от китките, окачени по гредите. Ще се изпролети, нема страшно!

Само че  хубавото води лошото, както е известно. Някъде в средата на ноември баба Цонка не можа да стане от леглото, нещо я затикна в гърдите, сили нямаше ръка да вдигне, даже да те викне на помощ не можа. Само че ти се зачуди как така я нема по двора и влезе да я видиш. Веднага разбра, че тя бере душа, и се обади на бърза помощ. Дойде линейката от Луковит с една оправна фелдшерка, качиха майка ти и заминаха.

Срамно ли ти е, човече?

Държаха баба Цонка две седмици в болницата, та даврандиса, колкото и да не ти се вярваше. Така и не отиде да я видиш. Първо се оправда с това, че дойдоха от водоснабдяването с един багер, изкопаха трап пред вратницата и спряха водата за къщата – не искаха и да чуят да чакат, че не бяхте плащали повече от две години. После пък братът на Мила се обади, че намерил работа по Германия, та да идете вие в Павликени в неговата къща, че докато се върне след година-две циганите и папер нямало да оставят от нея. Късмет! Дето ще стоите без вода в Ъглен – айде в Павликени! Та на два курса прекарахте багажа си и до шушка цялата зимнина, дори двете дамаджани с ракията,  че да почнете живота си на чисто! И не се сети, че с мръсотия нищо чисто се не почва. Така беше чул от Лабавото: от дърто влачиш  додето шава. И не ти дойде наум какво ще стане с майка ти, когато се върне от болницата. Ако се върне, де. Като завари зимника празен, вратите зейнали, раклата с родопските одеяла празна, пердетата свалени, дори кофите, метлата и машата пред печката отнесени…

И как да ти дойде наум, като човешкото в теб се е спекло като земята в гробищата?

Майка си затри, човече…