11 юни 2009

Заповядайте!

Всяка година моите приятели и приятелите на моите приятели празнуват сакралния празник Еньовден в поречието на река Вит, над един от най-живописните каньони в България /http://yotopatzov.blogspot.com/search?q=%D0%AA%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD/. На поляна над Въловата пещера /Очилатата дупка/ кладем огън, берем билки, разговаряме и посрещаме слънцето.След това се къпем в реката, разглеждаме пещерата,правим снимки - незабравими мигове сред чиста и прекрасна природа, с които преполовяваме годината в най-дългия ден и почитаме древната традиция за здраве и благополучие в магическата нощ.
Каня всички, които могат да дойдат на 20 юни, събота. Сборен пункт - площада в Ъглен, под Пацовската дуда, от 16 до 18 ч. Който дойде сутринта, може да се отдаде на летни удоволствия край реката, на риболов, плаж или разходка до живописните скали на Дупката, Пейчовия чукар /Слона/ и други прекрасни места.
Имайте предвид - нощува се на открито, край огъня, ако вали - в пещерата. Всеки трябва да си носи храна и каквото смята за необходимо, за да се чувства удобно. Хранителни продукти, вода и въобще питието могат да се купят и на сборния пукт. Носете си топли дрехи. Колите в сухо време могат да стигнат до мястото за лагеруване.
Въпроси задавайте тук, а за намерението или решението си да дойдете ме известете на адрес yoto.patzov@abv.bg.

ЕНЬОВДЕН – КОСМИЧЕСКА МИСТЕРИЯ В ДОЛИНАТА НА ВИТ

Йото ПАЦОВ

Срещал съм изгрева на този ден по родопските върхове край Чурен и Забърдо, под стрехата на параклиси до Асеновград и Девин, на носовете Емине и Калиакра, за да видя как слънцето ще изври от нощния хоризонт на Черното море... Ясно и силно съм усещал как в тази нощ годината се пречупва – подобно е на усещането за стигане до билото след трудно изкачване, когато стъпката става по-лека и нанадолнището те увлича, и то така, че едва имаш секунда да хвърлиш поглед по чукарите и върховете наоколо, за да ги съхраниш в паметта си като веществен образ на поредната си житейска победа. Роден от острата наблюдателност на дедите ни, за да бележи в потока на времето лятното слънцестоене, това е колкото народен, толкова и космически празник – още едно доказателство за това, че стига да вдигнем очи от пътеките на ежедневието и ще се сблъскаме със старата истина, че сме жители на Вселената, космически същества, подвластни на слънчевия и галактическия ритъм, обитаващи Бездната на световете и Безкрайността на времената.

Нощ на магическите билки

Множество са имената, с които са го наричали в българските предели – Еньовден, Яневден, Средилето, Иван Бильобер, Иванден. Известно е, че митичните представи на предците ни го свързват с началото на новия цикъл – старият приключва, слънцето притеперва и се обръща, и в този миг Еньо намята кабаницата си и тръгва за сняг – т.е. подготовката на идещата зима започва още в мигът на изгрева на билковия ден. Кулминацията на природните сили се изразява в това, че както водата, така и растенията имат изключителни чудодейни лечебни сили през тази нощ, непосредствено преди изгрева на слънцето, и ако човек си набере от тях и ги изсуши, има възможност да съхрани тези сили за през цялата година и да ги използва при нужда. Нещо много важно – болестите според народното поверие са точно 77 на брой, и за всяка от тях Дедо Господ е наспорил билки – не напразно се казва „за всяка болка – и билка”. Но има и една незнайна болест – невярната, т.е. неизвестната, недоловимата, неподдаващата се нито на лечение, нито за заклинание, на врачуване или молитва. Именно за тази невярна болест само в Еньовденската нощ се бере специален букет от 77 и половина билки, и тези билки единствено освен всички останали болести лекуват и невярната. Баба Пета от Ъглен, която сега навярно бере билки в райските градини, дай Боже, защото където има хора има и болка, казваше – береш всичко, което цъфти, по един стрък, или по три стръка, ако искаш, ама не повече. И като преброиш 77 стръка, или 77 по три стръка, иде ред и на половинката билка. Каквато ще да е – ще и сцепиш стеблото отдоле нагоре, и цвета надве ще сцепиш, и така, сцепена, ще я сложиш в средата на другите. Ако береш по три – три стръка ще сцепиш, и от всеки половинката ще вземаш. Другата половинка, която ти остане, ще сложиш на шипка, на трънка, на храсте някакво, да съхне, да има билки и за птиците небесни...

Друго вярване за тази нощ е, че слънцето преди да изгрее на Еньовден се къпе в жива вода, а като изгрее притреперва, и ти ако го срещнеш от първия му лъч през този ден ще бъдеш здрав през цялата година. Нещо повече – ако се окъпеш в огряна от изгрева вода или роса никаква болест не може да те хване през годината. И даже и само сянката ти да падне върху росната трева или слънчевия вир – пак ще си здрав на челик.

Вещици и мамници

Не са само хубавите неща, които може да ни се случат в Еньовденската нощ. От стари времена тя е нощ на бродниците и мамниците, на врачките и баячките, и сторената в нея направа или магия най-трудно се разваля. Мамниците например могат да си присвоят реколтата от всяка нива – просто в тази нощ откъсват цар клас, т.е. класът, който стърчи най-високо над другите, и го хвърлят в своята нива или в нивата на човек, на когото са обещали. Така реколтата отива в тази нива, а лишената от царя си жълтее и съхне, не може да налее зърно и въобще да даде плод. Същото се постига от вещиците с престилка, с която обират росата по чуждите ниви и по еньовденските нощни ливади, и я изстискват в своята нива или в своите ливади – така реколтата остава за тях, както и пашата, а по чуждите пасища растат само тръни и бодили...

Но на тази беля може да се противодейства и това се прави по следния начин – всеки стопанин предния ден зажънва по една-две ръкойки от своята нива и дава от житото или каквото е насял на животните да го изядът – така се смята, че мамницата е излъгана, и тя ще помисли, че житото от тази нива вече е ожънато и даже изядено.

Прави се и друга магия, сходна с тази, която гарантира плодородие и берекет, благоденствие и успехи. Девойки отрязват малка ръкойка - по няколко стръка жито или ечемик, половината сплитат на плитка – та и късметът да се сплете с живота, и връзват на кръст плитката с другите несплетени класове. Някои слагат този кръст при къщните икони, други – над прага на дома си.

Забравен днес, но много почитан в миналото обичай е бил Еньова буля, който много наподобява древните мистерии, призвани да подредят хаоса и да защитят мястото на човека в света, като отблъснат злите сили и гарантират благополучната съдба. В деня в навечерието на празника всяка мома приготвя китка от градински цветя – латинки, шибой, карамфил и др. и всички се събират в ново калайдисано котле с мълчана вода. Тя се гребе с едно гребване от извор извън селото и се носи в пълно мълчание до двора на уважавана възрастна жена, където се оставя под разцъфнал трендафил да пренощува, покрита с нова престилка.

На сутринта започва театралната магическа част - момите обличат и приготвят Еньова буля, която обикновено е била 4-5 годишно момиченце в направени за целта булчински дрехи. После тръгват с него да обикалят, като поред го носят на раменете си и пеят специални песни. Така посещават всички герани и кладенци в селото и околността му, а малката Еньова буля маха ръце като щъркел от раменете им като да лети. После отиват при котлето с мълчаната вода и наричат кой коя ще вземе...

Предтечата на Месията

Християнството не е оставило без внимание нито един древен празник, какъвто е и Еньовден, и като го е осмислило от гледна точка на новия култ, го е включило в своя празничен календар. Така е станало, че Денят на лятното слънцестоене е посветен на Учителря на Учителя, Предтечата на Месията - св. Йоан Кръстител. Той е бил син на свещеника Захария от рода на Аарон и праведната Елисавета от рода на цар Давид. Неговите родители живеели някъде около Хеврон, на юг от Йерусалим. По майчина линия той се пада роднина на Иисус Христос и е роден шест месеца преди него. Както разказва евангелист Лука, архангел Гавраил се явил в храма на неговия баща Захария и възвестил, че ще има син. Така по божие благоволение благочестивите съпрузи, които до преклонната си старост били лишени от утешението да имат деца, най-после си родили чедо. По божия милост малкият Йоан Кръстител избягнал смъртта сред хилядите убити младенци във Витлеем и в неговите околности. Св. Йоан израсъл в дивата пустиня, готвейки се да прекара живот в лишения, в пост и молитва. Носел груби дрехи, прихванати с кожен пояс, и се хранел с див мед и акриди. Останал жител на пустинята чак дотогава, докато Господ не го призовал на тридесетгодишна възраст да започне да проповядва сред еврейския народ. Подчинявайки се на това си призвание, пророк Йоан се явил край бреговете на река Йордан, за да подготви народа към приемане на очаквания месия, а именно Иисус Христос.

Ето как съобщава за тези събития евангелист Матей: “В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня, и казва: покайте се, защото приближи царството небесно. Защото този е, за когото е казал пророк Исая: “Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. И още „Секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън; лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.”

Към реката, преди празника на Очищението, се стичал народ за религиозните празненства. Именно тук към насъбрания народ се обърнал Йоан, проповядвайки покаяние и кръщение за освобождаване от греховете. Същността на неговата проповед била, че хората трябва да се пречистят нравствено, както символично се пречистват чрез водата, и по този начин да се приготвят за приемането на Благовествуванието, благата вест, която обещаният в Стария завет Месия им носи. Разбира се, кръщаването на Йоан не било още благодатното тайнство на християнското кръщение. Неговият смисъл бил в духовната подготовка към приемането на бъдещото кръщение с вода и Свети дух.

Когато очакването на Месията достигнало най-висока степен, при св. Йоан край река Йордан дошъл да се кръсти и самият Спасител на света, Господ Иисус Христос. Кръщаването му било съпроводено от чудеса – небесата се разтворили и оттам връз главата на Христос слязъл Дух свети във вид на гълъб, и се чул гласът на Бог Отец от небето : “Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение!”. Това е начинът, по който възникващата нова религия за пръв път афишира идеята за триединството на Бога – Отец, Син и Свети дух. След като получил откровението за Иисус Христос, св. Йоан разказвал на народа за него със следните думи : “Ето Агнецът Божий, който ще вземе върху Себе си греховете на света.”

В Очилатата дупка край Ъглен

Години наред вече мои приятели, познати и просто почитатели на древната традиция на Еньовден се събират в околностите на село Ъглен, Ловешко, свързани с поверия и легенди от историята на българите, прекарват нощта над и в пещерата Очилатата дупка, за да посрещнат изгрева. И тази година се събрахме под черницата на площада в Ъглен, откъдето потеглихме за мястото на нашия малък Еньовденски събор - местността Червена стена над живописната пещера Очилатата дупка между селата Ъглен и Садовец на река Вит. В намеренията на организаторите нямаше нищо особено – само прескачане на огън от гръница и благун срещу магии и направи, бране на магични билки и правене на венец за здраве през цялата година, будуване през нощтта и наблюдаване на небесните тайнства и недоловимите нощни същества, посрещане на слънцето и измиване с росата, влизане в пещерата Очилатата дупка, къпане във вира на Данчова дупка и други подобни магически удоволствия. Така и стана. А за всичко, което видяхме и усетихме, което изпитахме и на което се насладихме ще разправяме още дълго време...

А за да разберете защо не стигат думите, за да разкажем за всичко, което ни се случва там, елате следващата година в тази сакрална нощ с нас.