ЗА УКЛЕЙ КРАЙ ЪГЛЕН

Ето сто мига от летен риболов на уклей в река Вит до с. Ъглен.
Кадрите са направени от Ицко Пицко.

РИБИ В БЯЛО МОРЕ

Бяло море край бреговете на Света гора буквално ври от риба - тук ловенето е забранено в петстотинметрова ивица от полуострова, както и къпането, впрочем. Остана ми да снимам в кристалната вода най-различни риби, толкова многобройни, че не можех да повярвам на очите си. Особено ме впечатлиха едни, които плуват по повръхността, като че ли за да си вземат въздух.

РИМСКИ АКВЕДУКТ В СВЕТА ГОРА

Един мой стар приятел от предишното ми ходене в Света гора - о. Викенти, монах в българската обител, ме заведе недалеч от манастира, за да ми покаже римски акведукт, на който се натъкнал, когато разчистили гората за нов път. Беше много впечатлен от това, че дори в такива стари времена тук е имало хора с високоразвнита технология - показваше ми железните скоби, с които са били крепени камъните в арката. Нямам сведения дали този обект е известен на археологията.

МАСЛИНИ

Както пътят ни от България до тук, така и бреговете на Атонския полуостров са осеяни с маслинови горички, някои от които са на стотици години, а някои са още фиданки. Дори там, където старите стопански постройки и къщи са запустяли, маслиновите градини се поддържат в добро състояние.

Това е Иваница, пристанището на сръбския Хилендарски манастир, който се слави с доброто стопанисване на имотите си. Сега той е в тотален ремонт, още по-драстичен от този в Зограф. За съжаление поради пълната незаинтересованост на църковни и светски власти у нас пазената допреди десетина години килия на о. Паисий вече е обитавана от монаси. Още тогава о. Василий, който беше епитроп, а сега е игумен на манастира, ми казваше, че ако има желание от българска страна и бъде подпомогнат с пари, той ще осигури мебелировка от времето на Паисий и ще съхрани и поддържа една музейна сбирка за него. Но всичко, което сме дали на Хилендар в памет на този най-велик българин, е една повече от скромна мраморна плоча, която сръбските монаси монтираха пред вратата на килията му. Национален нихилизъм, невежество или продажничество?

Това е маслината, която расте най-близо до входната порта на Зографския манастир. За мен тя е свързана с прекрасния спомен за дядо Пахомий, Царство му небесно, на когото именно под тази маслина вечер, преди заключването на портите четях стиховете на забравения дори от филолозите Карамзин. Разбираше ли той архаичния език на великия руски поет? Не зная. Но слушаше в упоение, търсеше ме от рано, за да ме предупреди да не пропускаме вечерното четене. Благодарен съм му и за това, че ме удостои да сложа първата си книга с разкази на рафта в библиотеката на манастира до евангелието на цар Иван Александър, като ме увери, че тук тя ще стои най-малко още хиляда години. Засмях се и му казах, че книгите са не за да стоят, а за да се четат, но той ми отговори, че главното е да се съхранят за бъдещето. С още една благословия ме удостои той - да заключвам манастирските порти вечер, и някой ден ще се опитам да разкажа за мистичната същност на това действие.
Маслините в отсрещната на Зографския манастир градина баха подрязани и освежени, бяха пуснали млади ластари като потвърждение на това, че тук всичко се събужда за нов живот след забрава и запустение. А край пътя лежаха възлестите дънери на маслинови дървета, приключили вече хилядолетния си живот и изваяни от бурите на столетията в най-причудливи форми.

ОТЕЦ ТОДОР ОТ РИБЕНАТА ЦЪРКВА

На пристана на руския манастир "Св. Панталеймон" най-неочаквано се срещнахме с о. Тодор от Рибената църква в Асеновград, когото познавам и почитам отдавна. Заедно с група асеновградчани той за няколко години бе успял да обиколи всички светогорски манастири и сега завършваше тазгодишното си пътуване с посещение в "Св. Георги Зограф". Направихме си тази снимка за спомен от знаменателната ни среща.


А ето и един мой отколешен материал за църквата, в която служи о. Тодор:

ТРИ РИБИ В АЯЗМОТО НА ВЯРАТА

Йото ПАЦОВ

Асеновград заслужено си е спечелил името на Българския Йерусалим, и основание за това е факта, че в града има според някои авторитети 18 църкви и 72 параклиса. И така е било още от зората на християнството по нашите земи, а периодите на възход на средновековната ни държава са оставили многобройни следи. Най-внушителен паметник на онези отколешни времена е църквата “Света Петка Петричка”, известна ни като Асеновата крепост.

Сред многото светини в Асеновград се откроява храма “Св. Богородица Рибната”, с която е свързано древно поверие. Под самата църква има параклис, посветен на св. Йоан Кръстител, пред олтара на който в кристален извор човек, отправил истинска чиста молитва към Бога може да види три риби в потвърждение на това, че молбата му е чута. Много интересно е, че в олтара се пази камък от гладиаторско надгробие с изразителни сцени на двубой от времето на римското владичество по тези земи. А в самата църква има една икона, наричана от вярващите “Бързата света Богородица” поради това, че ако човек я помоли за нещо добро и важно, то се изпълнява незабавно. Това е причината в навечерието на изпити кандидат-студенти отвсякъде да се стичат да и се поклонят.

Всяка година на Преполовение, двадесет и пет дни след Великден, се провежда църковен празник, възникнал през 1896 година в противовес на гръкоманските литийни шествия. На този ден българите изнасяли икона на Божията майка от църквата "Света Богородица Рибната" и я носели на ръце до Бачковския манастир. Това многолюдно и тържествено шествие се провежда и до днес и се смята, че който вземе участие в него и докосне с почит и вяра иконата, през годината ще бъде здрав и късметът няма да му изневери.

В двора на храма могат да се видят много екзотични дървета и храсти, и сред тях джинджифировото дърво, чиито плодове зреят по първи сняг и са много лековити. Същото дърво расте и в двора на Бачковския манастир, и плодовете му дават аромат на прочутата манастирска ракия, с която черпи гостите си дядо Наум, игуменът на светата обител.

СВЕТА ГОРА

Ето още снимки от светогорските ни скиталчества:

На най-горната палуба на ферибота е най-многолюдно, поклонниците се мъчат да уловят всяка прелестна гледка, всички руини и върхове, кипарисовите горичики, пристаните и манастирите, които изникват един след друг по този бряг, на който вече повече от хилядолетие не е стъпвал кракът на жена. Наистина е необичайно, че на целия кораб сме само мъже, че на този бряг - също, но необичайната древност и съзнанието за осветената от хиляди и хиляди монашески подвизи земя ни кара да се чувстваме като пред среща с друго време - това на средновоквната българска държава, на Византийската империя.

Това е руският манастир "Св. Панталеймон", когото също посетихме. За съжаление строгите му правила забраняват снимките. Интересно е да се спомене, че снимките с камера са забранени на целия полуостров, снимките с фотоапарт някъде са разрешени, някъде се недопустими. Но тук забраните и въобще правилата е добре да се спазват - казано е да не се ходи в чужд манастир със свой устав.

Ето две снимки /горе и долу/ от манастира Ксенофонт, който впечатлява с изисканата си архитектура. Преди време имах удовоствието да го посетя, но сега това не стана, и се наложи да го снимаме само от палубата на ферибота.



Това е Банското крило на Зографския манастир, когато се разхождах из него имах чувството, че е толкова вехто, че неминуемо ще хлътна в някой изгнил под. То също се ремонтира сега.

Седя върху огромните корени на кипарис, който сигурно е на възраст колкото самият Зографски манастир. Две такива дървета са посадени преди хиляда и повече години от двете страни на малката църква в двора на манастира - внушителни и достолепни, но жизнени и свежи и сега.

Ето една панорама от пътя за Зограф към залива, пак увенчана от връх Атон.

Отново панорама с манастира Ксенофонт при подхождането на ферибота към неговото пристанище.

Това е параклисът "Св Георги", разположен точно срещу Зографския манастир в изклрючително живописна гора. До него се стига без усилие по прекрасна алея сред маслини, лаврови дървета и кипариси, и оттам именно по залез манастирът се вижда най-добре в цялото си великолепие.
Ето иглите на кипарисите, проболи гората около нашия манастир в неистов устрем към простора. Чудно ли е, че именно тези дървета са смятани зъ връзка с Бога, и затова се садят над гробовете на хора, които обичаме и ценим?
Последната снимка отново е от Зографския манастир, според мен това е най-българската му част.

ЖИВИ ИЗГОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ МОНАСИ

"Нашите врагове великодушно ни прощават това, че не сме се издавили сами в Бяло и в Черно море, та се е наложило да ни колят и бесят, горят и разпъват на кръст из дъбаците на Великата българска гора, та да оправдаят въшливото си кръстоносно превъзходство – като горят древните свети икони и ръкописи на Зографския и Бачковския и на още стотици други манастири и църкви из нашите земи ведно с книжовниците и монасите, светителите и учителите на народа ни – както например са изгорили живи на 10 октомври 1275 г. в кулата на атонския манастир „Св. Георги Зограф” двайсет и двама монаси и четирима миряни заедно с игумена..."

Из книгата "Перо от гарван" от Йото Пацов, подготвяна за печат от Издателска къща "Наслука".

Това е скромният паметник на българските мъченици в двора на Зографския манастир, и всеки, който мине покрай него се осенява с кръстното знамение в памет на невинните светители.

БЪЛГАРСКИЯТ МАНАСТИР "СВ. ГЕОРГИ ЗОГРАФ" В СВЕТА ГОРА

Материал за манастира ще публикувам допълнително, сега - само снимки:

АРСАНАТА - ПРИСТАНИЩЕТО НА ЗОГРАФ

След по-малко от час пристанахме на кея на Арсаната - пристанището на Зограф. Още с първите ни стъпки на свещената земя на Света гора ни лъхна такава древност, че дъхът ни спря - пред нас се издигаше кулата, построена в незапомнени времена от цар Иван Асен ІІ за защита на светата обител от нападенията на морски разбойници.