Сърнешко задушено

 Разказ от Йото ПАЦОВ

-          Това сръндакът за да те допусне в гората ти иска майсторско свидетелство – обяснява на цялата компания Пламен Пора. – Първо трябва да си наблюдавал къде се мярка, къде обикаля, да го чуеш къде бреца – мами женската, значи. После да го изчакаш да се погонят с другарката си, да я стигне, да я покрие. И тогава вече можеш да вземеш пушката – ако е минал първи май, естествено, и ловът вече е открит.

-         -  То и ловът е различен – казва Васко Свраката. – Все е индивидуален, вярно, ама е важно и дали си тръгнал да биеш нефелни сръндачета, демек – селекционен лов, или си взел бележка за трофейно мъжкарче, за трофеен лов. Ако е селекционен – биеш което е чурук – криви рогца, сраснали в едно, хилавичко, слабичко – да не предава кусурите на поколението си. А пък ако е трофеен – чакаш го да се насватбува, та да продължи рода му, щом е свестен. Тънкости си има тази работа, не е като да гърмиш на усвес, и за нагодин трябва да мислиш…

С Събрали сме се в съботата след откриването на пролетния сръндашки лов, че Пешо Приплода се похвали, че се е отчел още на първия излет, та сме насядали на трапезата, за пръв път в чест на слънчевото време наредена на терасата у тях. Верка е направила задушеното сърнешко, Пешо е нарязал от глиганския суджук, наредили са всякакви благинки, напълнили са чашите – тъкмо време да се помъдрува за сръндашкия лов.

-          Е казвай сега, как го докачи – побутва домакина Подънека Ханко.

-         -  Имам си аз табиет – кипри се Пешо. – Най-обичам да ги бия на ход. Други идат, сврат се из трънето, чакат докато комари и мухи ги оглозгат до кокал. При мен няма такава работа – дебнене, брате, ама грамотно, тихо, безшумно, като невестулка. И понеже ги знам къде ходят и къде скитат – нема проблем, пробирам си което ми е воля. И това така – усетих го в трънака до Соватски дол, вдигнах пушката, смръзнах се – чакам. И то пъкна от туфата – излезе наполовина, спря се, души, гледа, мъчи се да ме усети. И тъкмо да дръпне из орането, ама не му дадох време, с пукването го свалих, да се не мъчи. Е, не са му рогцата баш за хвалба, ама си трофей, ще идат при другите в механата…

-       -    Абе щом има какво да сложи Верка в тенджерата – зачита се – махва великодушно с ръка Ханко.

Тръгват наздравици, други приказки, все има какво да се каже и за таксацията, и за разселването на фазаните, и подхранването. Но никой не забравя да похвали и Верка, и Пешо Приплода:

-       -   Друго си е сръндачето, ей, гледай какво е крехко, то младичко сигурно, да си жив и здрав, Пешо, и Верка да е жива и здрава, добре те гледа, сладко сръндаче, пак да пребиеш, пак да се сбираме – сипят се весели поздравления, чукат се чаши. Все по-шумно става около масата, но в един момент насред веселията по стъпалата откъм сайванта се качва Куньо Бегунака и носи в едната ръка прясно одрана кожа, в другата – рогата главица. И се смее:

-          - 

А бе, Пешо, това твойто сръндаче май с ярешка главица е било, а? И рогцата му ярешки! И кожата му ярешка! Я кажи как си го слушал да бреца из гората – бе-е-е-е, бе-е-е-е…