Както пътят ни от България до тук, така и бреговете на Атонския полуостров са осеяни с маслинови горички, някои от които са на стотици години, а някои са още фиданки. Дори там, където старите стопански постройки и къщи са запустяли, маслиновите градини се поддържат в добро състояние.
Това е Иваница, пристанището на сръбския Хилендарски манастир, който се слави с доброто стопанисване на имотите си. Сега той е в тотален ремонт, още по-драстичен от този в Зограф. За съжаление поради пълната незаинтересованост на църковни и светски власти у нас пазената допреди десетина години килия на о. Паисий вече е обитавана от монаси. Още тогава о. Василий, който беше епитроп, а сега е игумен на манастира, ми казваше, че ако има желание от българска страна и бъде подпомогнат с пари, той ще осигури мебелировка от времето на Паисий и ще съхрани и поддържа една музейна сбирка за него. Но всичко, което сме дали на Хилендар в памет на този най-велик българин, е една повече от скромна мраморна плоча, която сръбските монаси монтираха пред вратата на килията му. Национален нихилизъм, невежество или продажничество?
Това е маслината, която расте най-близо до входната порта на Зографския манастир. За мен тя е свързана с прекрасния спомен за дядо Пахомий, Царство му небесно, на когото именно под тази маслина вечер, преди заключването на портите четях стиховете на забравения дори от филолозите Карамзин. Разбираше ли той архаичния език на великия руски поет? Не зная. Но слушаше в упоение, търсеше ме от рано, за да ме предупреди да не пропускаме вечерното четене. Благодарен съм му и за това, че ме удостои да сложа първата си книга с разкази на рафта в библиотеката на манастира до евангелието на цар Иван Александър, като ме увери, че тук тя ще стои най-малко още хиляда години. Засмях се и му казах, че книгите са не за да стоят, а за да се четат, но той ми отговори, че главното е да се съхранят за бъдещето. С още една благословия ме удостои той - да заключвам манастирските порти вечер, и някой ден ще се опитам да разкажа за мистичната същност на това действие.
Маслините в отсрещната на Зографския манастир градина баха подрязани и освежени, бяха пуснали млади ластари като потвърждение на това, че тук всичко се събужда за нов живот след забрава и запустение. А край пътя лежаха възлестите дънери на маслинови дървета, приключили вече хилядолетния си живот и изваяни от бурите на столетията в най-причудливи форми.
Както пътят ни от България до тук, така и бреговете на Атонския полуостров са осеяни с маслинови горички, някои от които са на стотици години, а някои са още фиданки. Дори там, където старите стопански постройки и къщи са запустяли, маслиновите градини се поддържат в добро състояние.
Това е Иваница, пристанището на сръбския Хилендарски манастир, който се слави с доброто стопанисване на имотите си. Сега той е в тотален ремонт, още по-драстичен от този в Зограф. За съжаление поради пълната незаинтересованост на църковни и светски власти у нас пазената допреди десетина години килия на о. Паисий вече е обитавана от монаси. Още тогава о. Василий, който беше епитроп, а сега е игумен на манастира, ми казваше, че ако има желание от българска страна и бъде подпомогнат с пари, той ще осигури мебелировка от времето на Паисий и ще съхрани и поддържа една музейна сбирка за него. Но всичко, което сме дали на Хилендар в памет на този най-велик българин, е една повече от скромна мраморна плоча, която сръбските монаси монтираха пред вратата на килията му. Национален нихилизъм, невежество или продажничество?
Това е маслината, която расте най-близо до входната порта на Зографския манастир. За мен тя е свързана с прекрасния спомен за дядо Пахомий, Царство му небесно, на когото именно под тази маслина вечер, преди заключването на портите четях стиховете на забравения дори от филолозите Карамзин. Разбираше ли той архаичния език на великия руски поет? Не зная. Но слушаше в упоение, търсеше ме от рано, за да ме предупреди да не пропускаме вечерното четене. Благодарен съм му и за това, че ме удостои да сложа първата си книга с разкази на рафта в библиотеката на манастира до евангелието на цар Иван Александър, като ме увери, че тук тя ще стои най-малко още хиляда години. Засмях се и му казах, че книгите са не за да стоят, а за да се четат, но той ми отговори, че главното е да се съхранят за бъдещето. С още една благословия ме удостои той - да заключвам манастирските порти вечер, и някой ден ще се опитам да разкажа за мистичната същност на това действие.
Маслините в отсрещната на Зографския манастир градина баха подрязани и освежени, бяха пуснали млади ластари като потвърждение на това, че тук всичко се събужда за нов живот след забрава и запустение. А край пътя лежаха възлестите дънери на маслинови дървета, приключили вече хилядолетния си живот и изваяни от бурите на столетията в най-причудливи форми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар