ДОНЧО ЦОНЧЕВ НА 75 ГОДИНИ

Йото ПАЦОВ

„Деца сме, разбира се. Всички. Винаги. И никакви велики господари на природата. Играчки сме в ръцете на съдбата, разбира се. И единственото божествено у нас е разумността. Не умността. Не изумителната техническа цивилизация. Тя също ни е враг, ако мен питаш. Враг, който сами си отглеждаме, пъчим се с него и чакаме той да ни унищожи. Все едно дали ще ни гръмне всичките, или постепенно ще ни изгори душите отвътре.”

Така пише в повестта си „На Странджа баир душата” Дончо Цончев, и горчилката в думите на героинята му е наистина горчилка на всички ни, защото всички си играем с броеницата на дните без да пораснем, може би от страх да не би да се сблъскаме с намусената сериозност на зрелостта. Гордостта ни наистина мирише на пластмаса, успехът ни – на далавера, технологиите ни приучават към сляпо подражание на рекламни модели, и невъздържаната ни лакомия е хранителната среда за потребителското ни общество. Антитезата се съдържа също в живота ни – в истинските човешки отношения, изградени върху любов, другарство, човещина, в почит към другия и към природата, в обич към по-малките ни диви братя – все неща, за които ненатрапчиво, сладкодумно, остроумно и с много топлота ни говори Дончо Цончев. Шареният му живот и колоритната му личност са основа за творчество, чието главно достойнство според мен е в това, че писателят има дарбата да ни прави свои приятели и съмишленици, свои герои и съавтори, защото катарзисното ни превъплъщение става чрез неговите повести и разкази по един неподражаем начин.

Плътно и живо, ярко и ведро ни разказва той за самите нас в новата си книга „Правилата”, която издателство „Захарий Стоянов” е сглобило от познатите ни вече „На Странджа баир душата”, „Прогнозата”, „Мъже без вратовръзки”, „Ние, децата на голямата лъжа” и „Правилата” – един великолепен подарък за рождения ден на писателя и още една възможност българският читател да се докосне до автентичните стойности на битието, до позабравените добродетели на българина, до истините за живота какъвто е и какъвто се надяваме да бъде.

И тъй като на рожден ден се ходи с подарък – ето и нашия:

Бай Дончо, за пореден път всички ние, журналистите и служителите от Издателска къща „Наслука” ти поднасяме нашето уважение и обич, нашето приятелство и почит, и ти желаем още дълги и плодотворни години творческа дейност в здраве и благополучие! Гордеем се с това, че си един от нас, че издаваме основания от теб вестник „Наслука”, както и списание „Лов и риболов” и вестник „Рибар”, които си ръководил, че дирята ти в нашето издателство с годините се превърна в път към читателите, към успехи в трудното ни поприще, в удовлетворение от стореното.

Да си жив и здрав заедно с всички, които те обичат!