В предговора на „Великите учители” авторът казва:
„Имената, които ще срещнете в тази книга са се промъкнали през хилядите години човешка история и хилядите километри скитания на човечеството, та с житейския си подвиг, с нравствените си качества, с неосквернената си вяра поне с миг да отложат последния Армагедон, пред който ни изправя необузданата алчност на всяко ново поколение. Това са имена на богове и герои, учители и закрилници, които човешките устни са шептяли с упование и надежда в пещери и храмове, в колиби и дворци откакто свят светува. Последното, което са проповядвали великите Учители на човечеството, е непогрешимостта на тяхното учение – и може би именно в това е трагичната ирония на историята – в сляпата защита на тази непогрешимост са съсредоточени най-кошмарните трагедии на племена и народи, на републики и империи, на царе и султани, на пълководци и жреци... И в крайна сметка – на всички нас и на всеки от нас...
Религиозната нетърпимост е взела повече жертви от чумата, осакатила е повече хора от всички болести, убила е повече таланти от всеки сатрап, разпространила е невежеството и скудоумието по всички предели на цялата планета като най-мощната пандемия... Едни и същи са истините и духовните послания на Учителите, макар и изразени по различен начин, но човечеството е изразходвало огромна енергия, невероятни ресурси и милиарди животи, проляло е океани кръв за да доказва превъзходството на всеки един от тях пред всички други.
От плоската Земя – до кръглата, от центъра на Вселената – до покрайнините на Галактиката, от философския камък – до полупроводниците, от кремъчната брадва – до компютрите... Чет нямат алегориите на прогреса, на движението на Духа, преминаващо през човешката история въпреки ледниковите периоди на фанатизма, въпреки кладите на аутодафетата, в които се гърчат листа на книги и човешки тела...
И сред всички епохи, сред всички народи са се появявали те – Учителите, наричани Синове Божии, Просветлени, Посланици на вечността, Аватари на божеството, Владетели на първопричината, Пророци и Месии, Велики посветени... Странно единодушни са посланията и ученията им, ако човек отхвърли догматичните различия и се взре в нравствения заряд на това, което са проповядвали. Може би тъкмо поради това тяхно единодушие днес е възможно да говорим на езика на мира и разбирателството по цялата планета.
Българинът винаги е разбирал това, и в потвърждение на тези думи ми се ще да спомена героя от фронтовете на Първата световна война, блестящият офицер и патриот полковник Гено Генов, който казвал така за своята дъщеря: „Аз изпращам Лалчето на църква всяка неделя не защото има Бог, а защото трябва да има морал”.
Когато започнах преди няколко години да събирам очерците си за Учителите, намерението ми бе със скромните средства на едно позитивно издание не само да разкажа за онези, които са определяли за цели епохи посоките на развитие на Духа, но и според силите си да откроя общото между тях. По мое мнение най-важно си остава тяхното нравствено послание към следовниците и въобще към потомците, което за съжаление при повечето от тях е недостатъчно известно на четящите българи. Това е основната причина да събера тези очерци и притчи в една книга, та дано и чрез тях станем по-разумни и по-добри, по-щедри и по-щастливи, по-търпеливи към различните от нас.
И да осъзнаем, че пътят на човека през всички дни на живота му е път към нравственото съвършенство и само този му стремеж може да отвори пред него вратите на Вечността и Любовта.”
На добър път към читателите на новата книга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар