Историята е глас на мъртвите, който поучава живите – така е записал в тефтерчето си героят от Орлово гнездо, опълченският субалтерн-офицер Стефан Мазаков. Някъде от дълбините на вековете римляните потвърждават – историята е учителка на живота. Хората имат история. Мравучките – не.
Както и българите, впрочем. Не може да има история народ, който я употребява само като подправка на безвкусните политически манджи, с които се опитва да залъже своя глад за истина, добруване, просперитет. Само пиедесталите са вечни в нашето народно съзнание – тези, чиито статуи изправяме върху тях, се менят по-често от яловите правителства на избухналата преди години “демокрация”, сиреч – “народовластие”. Нека си припомним, че дори Левски продажни и конюнктурни писачи заклеймиха като разбойник и убиец, а затънали в самодоволство и тлъста самодостатъчност “божии” служители отказаха да го канонизират за светец, като че ли народът ни не го е направил вече отдавна.
И само той ли? Националният нихилизъм се превърна в критерий за “глобално” мислене, наложи се като първостепенно условие за нашия “цивилизационен избор”, както се изразяваше един прочут с баналностите си роден държавник, в мандата на който усещането за кухост в коридорите на властта се превърна в убеденост. Пременени полуинтелегенти се опитват да ни пробутват доводи в полза на подмяната на кирилицата с латиница, сквернят кървавия дръвник в Батак и святата църква в Перущица с лигави приказки за “османско присъствие”, водят наукообразни дебати за дядовазовото “Аз съм българче”, макар че благодарение на социалния геноцид на сини, червени и други шарени политически лумпени скоро май няма да има кого да учим да го рецитира...
Жална ти майка, Българийо!
Но всяко нещо си има цена, майките реват, а чедата им заминават на гурбет дор до Антиподите. После някои се връщат и решават да ни вкарат в пътя, т.е. в Европа, след което географията и историята потъват от срам в рядката кал на подмазвачеството.
Да им припомняме как европейската дипломация е сваляла шапка пред Парчевич и Раковски?
Или защо Любен Каравелов е класик на три европейски литератури?
Или кои са братята-първоучители, които католицизмът провъзгласи за светци-закрилници на Европа, чието дело даде възможност на всички народи да славят Бога на своя си език?
Или за св. св. Михаил, Киприян и Григорий Цамблак, отворили пътя на християнството през Киев чак до замръзналите простори на Северния ледовит океан?
О, неразумни и юроде!...
Човек без достойнство става поне за слуга.
Народ без достойнство и за това не става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар