Йото ПАЦОВ
Един от най-странните феномени на законността в България – нейното спазване, се контролира именно сред тези, които я спазват, които се съобразяват с нормите и законите и ги изпълняват. И много правилно – къде-къде по-резонно, от гледна точка на собствената безопасност, е да напишеш акт на някой редовен риболовец за това, че не е вписал в билета си конкретния излет, отколкото да конфискуваш генератори на ток и коли, мрежи и лодки, препъни и парашути от хора, които имат закона за врата в полето, четиво за балъци и задължение за наивници и които изтребват безогледно всичко, което шава във водоемите. Да не говорим колко по-лесно е да дръпнеш въдицата на някое първолаче-нарушителче, отколкото да застанеш на пътя на бракониерска бригада за организирано престъпно риболовство и снабдяване на лъскави ресторанти с общите за всички ни дарове на природата. Пълната безпомощност на контролните органи има своята логистична, морална и конкретна подкрепа на всички нива в държавата ни – законодателно, изпълнително, обществено, лично, – защото на кой ли всъщност му пука от това, че някои крадат от всички ни? Защото странната нагласа да смятаме за недопустима кражба надписването на собствената ни сметка с три лева в кръчмата, но да нямаме нищо против нагли негодници да ощетяват всички ни безочливо и безсрамно с хиляди и милиони, е дълбоко залегнала вече в примитивната ни т. нар. народопсихология. И в държавната ни практика, разбира се, и при това никой не се досеща дори защо бракониерите и въобще престъпниците се закрилят на най-високо равнище... Нали си спомняте приказката за мътната вода и едрата риба? Не в буквалния симсъл на риболовна практика, разбира се...
Държавата очевидно вече е вдигнала ръце и се опитва да делегира охраната, опазването и въобще стопанисването на рибните ресурси на горката ни република на всеки, който прояви интерес и има сили и средства за това. Най-мощната в това отношение организация безспорно е Съюзът на ловците и риболовците в България, но докато се изяснят начините, методите, границите и обхватът на тези отговорности има да мине още време.
Дали дотогава ще продължи това, на което бяхме свидетели в навечерието на новия риболовен сезон, по време на забраната за риболов? Серкметата плющят из вирове и бързеи, десетки хиляди метри мрежи са кръстосали язовири и езера, реки и вади, винтери и всякакви капани се залагат всяка нощ, изобретенията за лов с ток са вече безброй и са последна дума на технологиите – като например уреда за токов удар, съчетан с подводен локатор за лов на сом по Дунава, който очевидно вече е хит на сезона...
А тези, които все пак се опитват да преследват бракониерите, трябва да внимават –единствен резултат от законосъобразните им старания може да са ожулените юмруци на престъпниците и горчивата констатация, че битият си е бит...
Няма коментари:
Публикуване на коментар