ЯЙЦА НА ОЧИ Разказ Йото ПАЦОВ

- Седайте, седайте, той Лаката ще извади ракийка да сипе и ще отвори един буркан корнишончета, докато оправя добитъка, а пък аз после ще сложа и друго, каквото дал господ, може сланинка да ви нарежа, може и яйца да ви сваря, или пък с малко масълце да ги опържа на очи, както кажете. Само да оправя добитъка – кани ни Угърчинката. Привечер е, точно ракиено време, и Лаката не се бави – сини стъклени чашки на бели цветчета, дебела гарафа с жълта ракия, дебела порцеланова чиния с дебели кисели краставички, които Станой Скачката започва да реже на кръгчета с костурката си. Седнали сме в хола на Лаката около масата, застлана с мушама на червени черешки, домакинът реди пред всеки чашка и вилица, налива ракия, смига повече с вежда, отколкото с клепача на стъкленото си око, и призовава: - Айде наздраве завинаги! Скачката приема тоста като предизвикателство, и още преди да сме отпили наставя: - Каквото ще да става - да сме си тъдява! Пием ние, отвън по шосето за Бежаново профучава кола, Пижо Смока я изпраща с поглед, през другия прозорец към двора кудкудяка кокошка и клопа пуяк, а на стария салкъм в щъркеловото гнездо двете малки щъркелчета се чудят къде да дянат дългите си червени клюнове и току се кълват едно друго. Лаката Цончов е както винаги импозантен и свеж, като няма мющерии за стригане и бръснене той самичък си седи пред огледалото с ножицата и кълца косъмчета от мускетарската си брадичка и от буйната си вече побеляваща коса, която носи а ла Рудолфо Валентино. На стената зад себе си е закачил самоделна пушка-кабзалийка и доста голата Ева Херцигова като ясно указание на двете начала, които трябва да следва в живота си истинския мъж. Това са и двете постоянни теми за разговор на тази маса, но този път той е взел повод от приказките на Угърчинката и затова почва от тях: - Яйца на очи! Ей, не мери си приказките тази жена, ти казвам, никаква деликатност нема у нея! А да речеш, че не знае – не е верно, цела година вече с тия яйца се разправяме, та до гуша ми е дошло! - С какви яйца бе, Лака? – пита Пижо, колкото да даде едно рамо на разказа, който неминуемо следва такъв увод. - Какви – кокоши, какви. Нали знаеш, че взех от люпилнята от тия, новите пилета, дето ги внесоха от Унгария. Как да не взема – като видях кокошките какви са шарени и кичести, с пера и по пръстите, а пък едри като пуйки, петел имаше там – единайсет кила живо тегло, ягне не ти требва с такъв петел. Хубавец! И аз взех, та цела година им слугуваме с Угърчинката, та станаха на щрауси – връй ги виж! Не колим от тях, домазлък ще завъдим. И като пронесоха сбирам аз яйца, и като се разклопаха от старите кокошки насадих три люпила, нали производство ще правя! Изтрошиха се яйцата, напълни се под сайвана с пиленца като жълтици, красота ти казвам! Едвам смогваме тревица да им кълцаме, смески да им бъркаме, през три дни викам Тачо Пацъшки да ги понагледа, да не ги лепне некоя мъндръга... - Ако не искаш пилците да се натръшкат – веднага викай доктора Пацъшки! – обявява Станой Скачката поредната си формула за борба със световното зло. Никой не му обръща внимание, Лаката продължава: - Да, ама като тръгнаха по двора, един гарван се научи, и днеска едно, утре едно – абе ще ги отнесе всичките! И нахален, като да му е бащиния – не пропуска ден. Само че хитър – как ме усеща, че съм запънал пушката и го вардя зад кацата под сайвана – не знам. Само че щом шавна до нужника – той дигне пилето и замине – връй го гони! Нема управия! - Гарванът е птица много зловеща – щом се зазяпаш, все ще дигне нещо! – обобщава Скачката, а Пижо му шътка да млъкне. - Да, ама нали съм грамотен, и аз съм чел това-онова за гарваните. Не мога те спрех, викам си, ама мога да ти намера чалъма, от един учен мъж съм прочел как. Проследих го за два-три дни, видех де му е гнездото – в един кавак в Нешовското, и един ден се качих до там баш като беше заминал да краде вкъщи. В клечотака на гнездото сложил пух, разбойника, и наредил там шест яйченца хем зелени, хем сини, светли, ама нашарени с кафяви капчици. Събрах му яйцата аз в каскета, каскета – в зъбите, слязох, отидох у дома, сварих гарванската челяд яко, после пак в каскета, пак на кавака в Нешовското и ги наредих както ги намерих. Ама твърдо сварени. Да видиш, жено мъжка, как се чужди пиленца крадът и какво е да останеш без малки душички у вас! Тръска Лаката алаброс, обладан от справедлив гняв, пак наливаме чашите, и пак Станой Скачката е издебнал подходящата пауза: - На всеки разбойник накрая все му се намира колая! - Абе намерих му колая, не ще и дума, лежа онзи в това гнездо да мъти сварените яйца цяло лято, докато му олися тумбака – лети, гадината, и шкембето му се белка, и аз си викам – така ти се пада, чернилка долна! Само че каква файда – отнесе ми пиленцата, от шейсетина му се отъмнаха пет-шест... Чудя се аз какво да правя, и в това време гледам – на салкъма щъркелите ще започват да мътят, и си викам – гледай го какъв шашкънин е пък щъркела – птица като аероплан, а пък само две яйца в гнездото. Никакво КПД, ялова работа! Я, викам си, така и така без наем са си струпали клечотака на моя салкъм, да свършат барем нещо. И пак с каскета в зъбите се качих до техното гнездо, та до техните наредих двайсет яйца от моите. Ама трябва да ви кажа, че тогава баш унгарките влязоха в силата си, пък нали се хванаха и за зеленкото – почнаха да снасят яйца като гъши. Навремето яйчарите такива яйца не приемаха, че немаха мерка за тях, та затова израснахме такива яки и разумни – само такива яйца ни трошеха нашите! Че сме яки и разумни се вижда отвсякъде, ясно е, че тук се пие, затова Пижо е налял чашите и вдига неговата тържествено: - Да си жив и здрав, Нака, че ако не си ти тука само гарвани ще кръстосват! Пием, замезваме, Наката вдига пръст: - Много пешкин е това щъркелът, да знаете! Аз си мислех, че ще избутат яйцата от гнездото, ама нема такава работа! Само дето започнаха по-често да се сменят и да ходят до лъщавите на Вита, да боднат някоя жаба или водна змия, и аз се сетих, че за повече яйца повече топлина трябва, та затова и ядът повече. Не мина се много, и гледам един ден – разшаваха се пиленца из яйцата, и поне десет пъти се качвах до гнездото да ги вардя като строшат черупката да ги взема, че иначе ако паднат – свършено е с тях. И като ги броя – не вервам на очите си – от двайсет яйца четиресет пиленца се излюпиха! Сетих се, че яйцата са били с по два жълтъка, та унгарките хептен ми се дигнаха в очите! Всички гледаме навън, към гнездото, в което двете щъркелчета най-после са кръстосали клюновете си и дремят, а по двора щъкат безброй пилета с черно-бяло-жълти перца, някои с розово гребенче по главиците и всички – далдисали в подробно изследване на тайните на Лаковия двор. Гледа ги и Лаката с гордост, сочи ни ги: - Е ги, всичките живи и здрави. Само да си не мислите, че гарванът си е взел бележка от сварените яйца? Нищо подобно, пак идва да проверява. Ама нали щъркелите си ги имат моите пиленца за свои чеда – вардят ги, и като го видят да наближи тракат с клюнове, а мъжкият скочи и излети, и го гони. Пиленцата пък своят мене за майка – нали аз ги свалих от гнездото, все след мене ходят. Където аз – там и те. Сега вече поотраснаха, научиха се и сами да се вардят, ама преди много ме беше страх – отида оттатък в кръчмицата на Даката – те по мене. Напълни се кръчмата с пилета. И аз викам на акраните – ей, хора, гледайте къде стъпвате, да не ми смачкате някоя жълтичка, че като на гарвана ще ви сваря яйцата! Та ги опазихме де, аз и щъркелите, да са живи и здрави! Угърчинката е нахранила и прибрала животните, смогнала е и яйца на очи да опържи, и влиза с тигана, слага го на дървена талерка на масата, раздава ни чинии – слагайте си. Лаката брои с показалец посипаните с лют пипер жълтъци и казва убедително: - Е го, гледай – дванайсет жълтъка, значи е строшила шест яйца! Голема работа е това унгарката, да знаеш! И гледай какви са оранжеви, та червени – слънце да рисуваш с тех! То затова като ги люпиш - от всеки жълтък – жълтица! А наздраве!