Йото ПАЦОВ
Идиличната картина на двете братчета Антоний и Роберто от с. Ъглен, Ловешко, които още от тъмно са на яза с въдиците и пълнят живарника с каракуди и речен кефал сега може да се види навсякъде в поречието на Вит. Въдичарите са очаровани от пълната с риба лятна река, от Дашовския, Рачковия и Арнаутския вир, от Гарван дол и Данчова дупка и от всички онези места по бреговете, където десетки палатки подслоняват най-запалените и семействата им, а детски смях и весели разговори около лагерните трапези огласят до късно червените скали.
И всичко щеше да е прекрасно, ако простотията и лакомията не слагат своя мръсен печат на живата река, на потъналите в зеленина брегове, на самата идея за почивка сред природата. Очевидно местните хора не са дорасли до разбирането, че реката е живот и чистота – за много от тях тя е място, където изхвърлят боклука си, като разчитат на пролетното пълноводие и дъждовете, за да отнесе нанякъде торът и битовите отпадъци. Трагична е гледката по бреговете, особено където са обрасли с върбови и елшови гъсталаци – милиони пластмасови бутилки, торбички, чували, каси и какво ли още не. Мерките, които взема властта, са повече от незначителни – няколко табели забраняват изхвърлянето на сметта, и толкова.
Но още по-страшно е с бракониерите – тези пладнешки разбойници, които никой не смее да озапти. Всекидневните и всекинощните им набези стават пред очите на всички, рибата се избива и събира по най-безсрамен начин – като се започне с повсеместните парашути и се стигне до професионални мрежи, ток, вар и бомби. Миналата седмица хора от Ъглен останаха смаяни от чудовищната наглост на такава група в едно от най-красивите места на витското поречие – лъщавата пред Червена стена под Очилатата дупка. Юнаци с мощен джип преградиха лъщавата от двете страни с по два ката мрежи, след което влязоха във вира с джипа и започнаха да го форсират напред-назад – мътна кал от водорасли и тиня, чалга и дивашки викове, пълен погром в реката, бялнала се от мъртва риба, водни змии, жаби вода пред яза...
Дали някой си прави илюзия, че тези местности, които са включени в Натура 2000, ще оцелеят само защото някои са убедени, че господ ще въздаде стократно на такива гадове? Контролните органи се оправдават майсторски за бездействието си – нямат техника, не стигат хора, не им се помага. Всичко това е вярно. Но на много места в България вече е налице сътрудничество в проверките по водните обекти между инспекторите на ИАРА, полицията и ловно-рибарските сдружения, и там има резултати. Има хора, когато има сътрудничество, когато има воля да се пресекът безобразията. Първата крачка е очевидно да се осъществи връзка и да се осигурят наблюдатели, които да информират за такива варварски посегателства – все пак сме във века на информационните технологии, когато не е проблем да се съобщи за такова престъпление, та дори то да бъде заснето. Ловно-рибарските дружини са кръвно заинтересовани от ликвидирането на бракониерството и винаги имат преимущество пред гастролиращите групи разбойници – защо ИАРА и полициата не използват това?
Що се отнася до в. „Рибар” – ние сме насреща за всяко читаво предложение и за всяко проявление на такова сътрудничество. Пишете ни, снимайте и ни изпращайте снимки и информация за лакомите кретени, които съсипват красотата, чистотата и живото богатство на България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар