Йото ПАЦОВ
По стара рецепта бюрократите от различни министерства и други ведомства се погавриха с риболовците в навечерието на забраната на любителския риболов. Не стига, че подложиха на изпитание търпението на стотици хиляди рибари, като до последния миг задържаха информацията за отлагането на началната дата на забраната, но и за пръв път включиха в списъка със забранените водоеми баластиери, корекции и други водни площи, които традиционно даваха възможност за практикуване на любимия спорт и през този сезон. Какво да се прави – екосъображения! Не се наемам да оценявам приноса на това фундаментално решение за опазването на българската природа, но че то предизвиква масово недоволство – гарантирам. При това създава условия за превръщането в нарушители на забранителния режим, т.е. в бракониери, на мнозина редовни риболовци. Не е ясно също така как ще се контролира тази допълнителна забрана, след като силите на охранителните органи не стигат доникъде.
По- важно обаче е друго – отново сме свидетели на благовидни решения на държавните органи, които като че ли са насочени към екологизиране на средата и опазване на популациите водни обитатели. Така ли е наистина? Съмнявам се. Всеобщо е впечатлението, че именно редовните риболовци са подложени на пристрастен контрол, докато – и това е очевидно за всички – промишленото бракониерство в реките и язовирите се шири необезпокоявано. Да, често в нашите издания се появяват съобщения за иззети и изгорени мрежи и други уреди за разбойнически риболов, но май не сме чули например да е съставен акт на заведение, което предлага прясна речна риба насред забранителния период, или търговец на такава риба да е бил подведен под отговорност. Да, трудно се събират необходимите доказателства, мъчно се проследява веригата от бракониерите до магазините и заведенията, пък и на фона на всички други безобразия, с които е пълен живота ни, това едва ли е най-наболелия проблем. Но нали има ведомства, чиято работа е именно това?
Струва си да се спомене и един друг проблем, за който пишем непрекъснато, макар че и нашият е просто глас в пустинята на бюрократичното нехайство. Става дума за това, че в хиляди риболовни магазини, щандове, сергии свободно се предлагат всички необходими на бракониерите уреди – от най-популярните през последните години парашути до серкмета, препъни и всякакви други мрежи, някои с такава дължина, че стават и за морско тралене. Едва ли е нужно да се доказва, че когато има инструменти и няма контрол бракониерството става непобедимо. Следващ етап е на пазара да се появят портативни генератори на електрически ток, пригодени за избиване на риба, в рибарските магазини да се предлага негасена вар в подходяща опаковка за същата цел, както и оптимизирани подводни гранати... Със сигурност при това безхаберие на държавата ще дочакаме и това време.
Важното е обаче, че спасихме баластиерите от риболовците – какво ще се пречкат на мрежарската мафия бракониери с техните плувки и мухарки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар