Йото ПАЦОВ
Жилаво племе са това ловците! Няма за тях ни жега, ни студ, ни върло, ни кал и киша, нито сърдита съпруга, нито ревливи деца, нито люта ракия – няма проблем, който да ги спре в устрема им към пущинаците! И то за какво – пъдпъдъчета, гургулички, гривяци – то, ако му сметнеш скубането – файда никаква. Пиле като юмруче на недояло дете – а пък ходене по припеците и из къпиняците по стърнищата като за маратонски пробег. Но така мисли само оня, който не е усещал тръпката от мига, в който птичарят застива с изпружена глава и опашка като каменно изваяние на самия себе си, и с монолитната си непоклатимост ти дава знак, че въжделеното пиле се е сгушила току-пред муцуната му. „Дай!” – и изплющяването на крилата изхвърля пъдпъдъка в нажежения въздух, последван от изстрела. Това, и да го разправите на някой, който не разбира – смисъл никакъв. Само ще си заслужите упреци за това, че следвате атавистични пориви, че това са първобитни инстинкти, че модерният човек е над тия варварски удоволствия. Нашият пластмасов свят, далдисал в синята анонимност на световната мрежа пред монитора, все повече губи връзката си с истинския живот – маранята над хълмовете, безкрайното ширине на лятното небе, изворната свежест на кладенчовата вода, свежата прохлада на ореховата сянка, другарството между човеци и кучета, миризмата на барута след точния изстрел, трапезата, на която всеки реди каквото носи в раницата, и най-често на зеленото платнище лъсват червени домати и бяло сирене – да живей България!
Празникът на Националната организация на ловците и риболовците пак е на 6 август, два дни преди откриването на лова, и мнозина вече са насрочили различни прояви, за да го отбележат като почетат традициите, а това значи – тези, които са прокарали пътеките, по които сега вървим ние. Венец пред паметника на един от основателите на ловното движение в България – великия Стефан Стамболов, пред паметниците и плочите на другите дейци на Националната организация, молебени за здраве и успех, празнични трапези – все неща, с които да отбележим верността си към миналото, надеждите си за бъдещето, отговорността си към обществото, почитта си към природата, единството и другарството помежду си.
Така че на шести август – честит празник!
И на осми – наслука!
Няма коментари:
Публикуване на коментар