Йото ПАЦОВ
Европейските и парламентарните избори Ловно-рибарският съюз през изминалия месец настави с избор на ново ръководство. Странните опити на някои хора да подменят демократическите принципи и да манипулират вота на колегите си претърпяха неуспех – смяната се състоя, новият избор бе направен. Избор на прагматичното начало, на точните управленски решения, на коректните взаимоотношения, на опита, акумулирал вековни традиции и създал як фундамент за бъдещото развитие. Зрелостта на най-голямата у нас неправителствена организация бе доказана.
Но ако някой смята, че изборът вече е приключил – греши. Сторена е само първата стъпка. Истинският избор предстои. Защото тепърва единството на Националната организация на ловците и риболовците ще се нуждае от хора, които да изберат принципна и честна позиция, способни да загърбят дрязги и лични взаимоотношения, да пренебрегнат трупани с години разногласия и несъгласия, да тръгнат към бъдещето и да захвърлят гнилите патерици на миналото. Всеки от нас е рожба на собствените си грешки и заблуди, и е добре да не го забравяме, особено ако сме склонни да застанем в позицията на окончателната истина, каквато, както е известно, в човешките взаимоотношения няма.
Но гаранции за прогрес и успех има, и първата от тях е единството. Единство в целите, единство в делата, единство в средствата. Помните ли снопа пръчки, които кан Кубрат предложил синовете му да счупят? Тази притча крие обяснението на робските векове на българския народ, но и на изумителната жизненост на българското племе. Времената, в които живеем, са повратни, превратни, сложни. Ние си ги избрахме. Ние ги живеем. В търсенето на опора и перспектива ловците и риболовците имат огромното преимущество на една демократична вековна организация, която трябва да сплотим и приведем в съответствие с предизвикателствата на времето, в която трябва да опазим най-ценното от традициите си и да внедрим най-стойностното от европейския опит на милионите ни колеги. Имаме ли сили за това? Без съмнение.
Искам обаче да ви разкажа една древна притча, над която си струва да се замислим. Живяли в една колиба насред горите Тилилейски дядо и внуче. Един ден внучето попитало дядо си:
- Какво е добро и какво е зло, дядо?
- Това са два вълка, които обитават душата човешка, момчето ми, и които непрекъснато се борят един с друг.
- А кой в крайна сметка побеждава, дядо – вълкът на доброто или вълкът на злото?
- Когото храниш, моето момче...
1 коментар:
Не е "което нахраниш"!
Защото едно е Вярното куче, което познава Стопанина си, но и Стопанинът дава душата си за него!
Иначе ще стане като в Притчата за десетте девици:
"1. Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2. пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5. и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8. а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12. А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий."
Публикуване на коментар