Йото ПАЦОВ
Антрефиле за бр. 3/2008 г. на списание "Лов и риболов"
Отношението на българина към прекрасната природа, с която е дарил Господ страната ни, е наследено от най-тъмното и безпросветно минало. Погледнете градовете и селата ни, които са загърбили реките, на чиито бряг са построени, които са превърнали в бунища най-красивите кътчета, които с мързел и мръсотия съсипват дори местата, на които минава и техния, и живота на децата им. Не ви ли се е случвало по ужасяващо мръсно стълбище и отвратна асансьорна шахта да пристигнете в жилище, което свети от чистота? Опазването на каквото и да било за повечето от нас свършва с прага на дома им. Когато един затънал в лой и лакомия селски кмет изсече дърветата от поречието на реката под предлог за борба с наводненията и прибра сериозна сума в собствения си джоб, коментарът на селяните бе:
- Ще краде ами, че що е кмет! Че секъл дърва – па ше пораснат...
Което всъщност обяснява обществената основа на корупцията и на злоупотребите с природата у нас, а именно – обществената простотия...
Разказвам случката като антитеза на кампанията за опазване на защитените зони и територии в България, която през февруари инициира националнно движение в защита на Рила. „Настоявам незаконното строителство на пътища и лифт към Седемте Рилски езера в Национален парк Рила, защитени зони "Рила" (BG0002055 и BG0000495) и проекто-защитена зона "Рила – буфер" (BG0001188) да бъде незабавно спряно.
В изпълнение на закона и зачитайки обществените интереси, да се дадат гаранции за запазване целостта и непокътнатостта на планината от ски курорти и приватизиране.”
Това се казва в петицията, която на интернет адрес http://www.forthenature.org/ събира подписи срещу чудовищната лакомия на новопръкнали се нищожества, за които плочките в клозета им са по-важни от цялата природа на света. Веригата на безотговорността в България може да се сравни по обхват само с безкрайната върволица на простотията у нас – от най-примитивното битово ниво на кварталния пияница до най-високите етажи на властта понятията екология и бъдеще на природата, защита на природните дадености и опазване на околната среда в най-добрия случай са предмет на просташки присмех, а в най-лошия – на сделка. Точно такава, каквато се прави сега със защитените зони в Рила. Ще успеем ли да съберем необходимите 70 хиляди подписа, та да може петицията да бъде приоритетно разгледана от Европейската комисия по петициите, която да окаже реален натиск върху правителството и да спре незаконното строителство навреме? До 22 февруари под цитирания текст се бяха подписали близо 63 х. души, адресирали до Комисията по петиции към Европейския парламент, Министъра на околната среда и водите, Комисията по околна среда и води към Народното събрание, Община Сапарева баня и
Рила спорт АД протеста и недоумението, загрижеността и гражданската си отговорност. Най-активни, както винаги досега, са инициативните групи в Пазарджик, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Благоевград и Видин, в много от тях работят ловци и риболовци – членове на Националната организация. Нарекох преди време Седемте рилски езера „Седемте сълзи на Бога”, завладян от космическата безкрайност на скритата в тях тиха красота, от чистотата и изумителното им въздействие. Сега се питам дали това не е пророческа метафора за гибелта на българската природа, за невъзвратимостта на която потомците ни ще леят горчиви сълзи?
Няма коментари:
Публикуване на коментар